ТЕКСТ 29
чӯраян сва-дхану-ко
гири-кӯни рджа-р
бхӯ-маалам ида ваиня
пряш чакре сама вибху
чӯраян – разбивайки на парчета; сва – свой; дхану-ко – със силата на лъка; гири – на хълмовете; кӯни – върховете; рджа-р – императорът; бхӯ-маалам – цялата Земя; идам – този; ваиня – синът на Вена; пря – почти; чакре – направи; самам – равна; вибху – могъщият.
А после царят на царете, Махрджа Птху, изравни цялата земна повърхност, като разби хълмовете и планините със своя могъщ лък. Така по неговата милост Земята стана почти гладка.
Обикновено планинските райони и хълмистите местности се изравняват под ударите на мълниите, хвърляни от небесния цар Индра. Но цар Птху, който бил инкарнация на Върховната Божествена Личност, не чакал цар Индра да разруши хълмовете и планините, а направил това сам, като използвал могъщия си лък.