ТЕКСТОВЕ 9 – 10
ватса калпая ме вӣра
йенха ватсал тава
дхокйе кӣраман кмн
анурӯпа ча доханам
догдхра ча мах-бхо
бхӯтн бхӯта-бхвана
аннам ӣпситам ӯрджасвад
бхагавн вчхате яди
ватсам – теле; калпая – осигури; ме – за мене; вӣра – о, герою; йена – чрез което; ахам – аз; ватсал – изпълнена с обич; тава – твои; дхокйе – ще удовлетворя; кӣра-ман – под формата на мляко; кмн – желания и потребности; анурӯпам – на различните живи същества; ча – също; доханам – ведро за млякото; догдхрам – дояч; ча – и; мах-бхо – о, силноръки; бхӯтнм – на всички живи същества; бхӯта-бхвана – о, защитнико на живите същества; аннам – храни; ӣпситам – желани; ӯрджа-ват – питателни; бхагавн – ти, достопочтени; вчхате – желаеш; яди – ако.
О, велики герою, о, защитнико на живите същества, ако искаш да облекчиш страданията на поданиците си, като им дадеш достатъчно зърно, и ако искаш да ги нахраниш с моето мляко, трябва да доведеш малко теленце, да намериш ведро, а също така и сръчен дояч. Тогава, понеже сърцето ми ще е изпълнено с любов към теленцето, ти ще можеш да вземеш от мене толкова мляко, колкото пожелаеш.
В тази строфа са дадени наставления за това, как трябва да се дои крава. Най-важното е кравата да има теленце, защото тогава, от обич към него, тя ще дава мляко в изобилие. Освен това доячът трябва да е сръчен и да събира млякото в подходящо ведро. Както кравата не може да даде достатъчно мляко, ако не изпитва любов към теленцето си, така земята не може да произведе достатъчно храни, ако е лишена от възможност да насочи любовта си към хора, които притежават Ка съзнание. Дори ако Земята в образа на крава бъде приета за алегория, смисълът остава съвсем ясен. Както теленцето получава мляко от кравата, така всички живи същества – бозайници, птици, насекоми, влечуги и риби – могат да получават храната си от майката Земя, стига хората да не са асат, или адхта-врата, за което вече говорихме. Когато обществото стане асат – безбожно, лишено от Ка съзнание, – тогава целият свят страда. Но ако хората се държат достойно, има достатъчно храна и за животните и всички са щастливи. Безбожниците са забравили, че техен дълг е да защитават животните и да ги хранят. Вместо това те убиват тези създания, за да могат да компенсират недостига на зърно. Ето защо никой не се чувства щастлив и светът е стигнал до сегашното си плачевно положение.