ТЕКСТ 12
там атрир бхагавн аикат
тварама вихяс
муктам ива пкхаа
йо 'дхарме дхарма-вибхрама
там – цар Индра; атри – мъдрецът Атри; бхагавн – най-могъщият; аикат – видя; тварамам – бързайки; вихяс – в космическото пространство; муктам ива – като освободена личност; пкхаам – самозванец; я – този, който; адхарме – в безбожието; дхарма – религия; вибхрама – заблуждаващ.
За да отвлече коня незабелязано, цар Индра се преоблече в дреха, каквато носят освободените личности. Този маскарад беше просто измама, създаваща впечатление за религиозност. Щом Индра се появи в космоса в такъв вид, великият мъдрец Атри го видя и веднага разбра какво се е случило.
Думата пкхаа, която е използвана в тази строфа, понякога се произнася паа. И в двата случая тя означава самозванеца, който е голям грешник, но се представя за много набожен човек. Индра се облякъл в шафранени дрехи, за да заблуди тези, които се били събрали на жертвената арена. Много мошеници злоупотребяват с шафранената дреха, представяйки се за освободени личности или Божии инкарнации, и по този начин мамят наивните хора. Както нееднократно сме отбелязвали, обусловената душа е склонна да лъже. Същата тази склонност присъствала и у цар Индра. Това означава, че дори той е в плен на материалните замърсявания. Затова тук са употребени думите муктам ива – „сякаш бе освободен“. Шафранената дреха, която носят саннсӣте, е символ на пълното им отречение от светските дейности и показва, че са се отдали изцяло в служба на Бога. Такива предани са истински саннсӣ, освободени души. В Бхагавад-гӣт (6.1) е казано:
аншрита карма-пхала
кря карма кароти я
са саннсӣ ча йогӣ ча
на нирагнир на чкрия
„Този, който не е привързан към плодовете от работата си и действа по задължение – той се е отрекъл от света и е истински мистик, а не този, който не пали огън и не изпълнява дълга си“.
С други думи, човекът, който посвещава плодовете от своите дела на Върховната Божествена Личност, е истинският саннсӣ и йогӣ. Мнимите саннсӣ и йогӣ съществуват от времето, когато цар Птху извършвал знаменитото си жертвоприношение. Началото на тези измами поставил цар Индра със своето глупаво поведение. В някои епохи този тип мошеничество е масово, в други времена е по-ограничено. Саннсӣте трябва да бъдат безупречни, защото, както е казал Бог Чайтаня, саннсӣра алпа чхидра сарва-локе гя – и най-малкият недостатък в поведението на един саннсӣ става в очите на хората неизличимо петно (Чайтаня чаритмта, Мадхя, 12.51). Затова само който е изключително сериозен и искрен, може да приеме сана на отречението (саннса); човек не бива да използва този сан, за да мами хората. В Кали юга е най-добре изобщо да не се приема саннса, защото изкушенията и предизвикателствата на тази епоха са твърде големи. Само изключително извисените личности, които са постигнали духовно себепознание, могат да си позволят да приемат саннса. Човек в никакъв случай не бива да използва този духовен сан като средство да си изкарва прехраната или да постига други материални цели.