ТЕКСТ 19

Гневът действа така пагубно, че заслепен от него, дори великият Дака напуснал жертвената арена, където се били събрали всички велики мъдреци и благочестиви и святи личности, оглавявани от Брахм. Те го молели да остане, но вбесен от ярост, той счел, че това светилище не е подходящо за него, и напуснал събранието. Дака се бил възгордял с високия пост, който заемал, и мислел, че никой няма право да оспорва думите му. От текста личи, че всички участници в церемонията, дори самият Брахм, го умолявали да не се гневи и да остане, но въпреки молбите им той напуснал жертвената арена. Такива са последствията от необуздания гняв. Затова в Бхагавад-гӣт се казва, че този, който сериозно възнамерява да пречисти съзнанието си, трябва да избягва похотта, гнева и гуата на страстта. Даденият пример показва, че похотта, гневът и страстта отнемат разума дори на оня, който е велик като Дака. Самото име на цар Дака говори, че той бил вещ във всичко, свързано с материалните дейности. Ала въпреки това Дака станал жертва на тримата врагове – гнева, похотта и страстта, – понеже изпитвал омраза към светец като Шива. Ето защо Бог Чайтаня ни съветва да сме много внимателни и никога да не си позволяваме да обиждаме ваиавите. Той сравнява обидата срещу ваиава с побеснял слон. Както побеснелият слон може да направи всякакви поразии, по същия начин човекът, който оскърбява ваиава, е в състояние да извърши всякакви низки дела.