ТЕКСТ 27
тасяива вадата шпа
шрутв двиджа-куля ваи
бхгу пратясджач чхпа
брахма-даа дуратяям
тася – неговите (на Нандӣшвара); евам – така; вадата – думи; шпам – проклятието; шрутв – като чу; двиджа-куля – на брхмаите; ваи – всъщност; бхгу – Бхгу; пратясджат – направи; шпам – проклятие; брахма-даам – наказанието, отсъдено от брхмаа; дуратяям – необратимо.
Когато Нандӣшвара прокле всички потомствени брхмаи, в отговор мъдрецът Бхгу изрече над последователите на Шива следното сурово браминско проклятие.
В дадената строфа думата дуратяя е употребена като определение към думата брахма-даа, „браминско проклятие“. Проклятията, изречени от брхмаи, непременно се сбъдват, затова тук са наречени дуратяя, необратими. В Бхагавад-гӣт Богът казва, че суровите закони на материалната природа са необратими. Така необратими са и проклятията, изречени от брхмаи. Но едновременно с това в Бхагавад-гӣт се казва, че и проклятията, и благословиите в материалния свят са в крайна сметка материални творения. Чайтаня чаритмта потвърждава, че в материалния свят между това, което считаме за благословия, и това, което наричаме проклятие, всъщност няма разлика, защото и двете са материални. И както съветва Бхагавад-гӣт (7.14), за да се освободи от подобни материални замърсявания, човек трябва да потърси убежище при Върховната Божествена Личност: мм ева йе прападянте мм ет таранти те. Най-добрият избор за човека е да се извиси над всички материални проклятия и благословии, да приеме подслон при Върховния Бог, Ка, и да запази тази трансцендентална позиция. Оня, който е намерил убежище при Ка, е умиротворен – нито него някой го проклина, нито самият той е склонен да отправя проклятия. Това означава човек да постигне трансцендентално равнище.