No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 13

сама самноттама-мадхямдхама
сукхе ча дукхе ча джитендришая
майопакпткхила-лока-саюто
видхатсва вӣркхила-лока-ракаам

сама – уравновесен; самна – еднакъв към всички; уттама – по-висш; мадхяма – равен; адхама – по-низш; сукхе – в щастие; ча – и; дукхе – в нещастие; ча – също; джита-индрия – с овладени сетива; шая – и ум; ма – от мене; упакпта – нагласени; акхила – всички; лока – от хората; саюта – съпровождан; видхатсва – давай; вӣра – о, герою; акхила – на всички; лока – хора; ракаам – закрила.

О, юначни царю, бъди винаги безпристрастен и се отнасяй еднакво към всички, независимо дали са по-висши от тебе, равни на тебе или стоят по-ниско. Не бъди подвластен на мимолетното щастие и страдание. Овладей напълно ума и сетивата си и в тази трансцендентална позиция се опитай да изпълняваш дълга си на цар винаги, независимо от обстоятелствата, сред които си се оказал по моята воля. Твоят единствен дълг е да закриляш поданиците си.

Пред нас е пример за това, как Бог Виу, Върховната Божествена Личност, дава непосредствени наставления на предания си. Човек трябва да изпълнява повелята на Бог Виу независимо дали я получава лично от него или от негов упълномощен представител, духовен учител. Арджуна се сражавал в битката при Курукетра, подчинявайки се на волята на самия Ка, Върховната Божествена Личност. По същия начин, тук Птху Махрджа получава наставления относно своя дълг лично от Бог Виу. Човек трябва неотклонно да следва принципите, изложени в Бхагавад-гӣт. Вявастмик буддхи – дълг на всеки е да получи наставления от Бог Ка или от негов упълномощен представител и да посвети целия си живот на тяхното изпълнение, отхвърлил всякакви лични съображения. Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура казва, че човек не трябва да се вълнува твърде много дали ще постигне освобождение или не. Той просто трябва да изпълнява указанията, които е получил от духовния си учител. Ако твърдо се придържа към този принцип, т.е. ако винаги следва повелята на духовния си учител, той винаги ще е освободен. Обикновените хора трябва да съблюдават правилата и нормите на варшрама дхарма, като изпълняват задълженията си в системата на обществените подразделения (брхмаа, катрия, вайшя и шӯдра) и духовните степени (брахмачаря, гхастха, внапрастха и саннса). Човек, който неизменно и съвестно изпълнява задълженията, отредени за съсловието и духовната степен, към която принадлежи, с това удовлетворява Бог Виу.

Бог Виу посъветвал Птху Махрджа винаги да остава в състояние на освобождение, като се държи настрана от дейностите, свързани с тялото, и постоянно служи на Бога. Тук е обяснена думата баддха-саухд, използвана в предишната строфа. Човек може да има близки отношения с Върховния Бог или да получава наставления от неговия представител, духовния учител, и да ги изпълнява от цялото си сърце само когато не е привързан към дейностите на тялото. Богът ни помага, като ръководи действията ни в преданото служене, за да напредваме по пътя обратно към нашия истински дом, духовния свят. Той ни учи чрез своето външно проявление, духовния учител. Затова духовният учител не трябва да бъде смятан за обикновен човек. Богът казва: чря м виджнӣн нва-манйета кархичит – не бива да се отнасяме към духовния учител като към обикновено човешко създание, защото той е представител на Върховната Божествена Личност (Шрӣмад Бхгаватам, 11.17.27). Човек трябва да почита духовния си учител наравно с Бога и никога да не му завижда или да го смята за обикновен човек. Ако изпълняваме наставленията на духовния си учител и служим на Бога, ще останем недокоснати от замърсяванията на телесните и на всички други материални дейности и ще можем да постигнем целта на човешкото съществуване.

« Previous Next »