ТЕКСТ 12
бхиннася лигася гуа-правхо
дравя-кри-крака-четантмана
дсу сампатсу випатсу сӯрайо
на викриянте майи баддха-саухд
бхиннася – различен; лигася – на тялото; гуа – на трите гуи на материалната природа; правха – постоянните промени; дравя – физически елементи; кри – дейности на сетивата; крака – полубогове; четан – и ума; тмана – състоящо се от; дсу – изпитвани; сампатсу – щастие; випатсу – нещастие; сӯрая – тези, които имат пълно знание; на – никога; викриянте – се тревожат; майи – с мене; баддха-саухд – свързани чрез приятелство.
Бог Виу каза на цар Птху: Скъпи царю, постоянните промени в материалния свят са предизвикани от взаимодействието на трите гуи на материалната природа. Петте елемента, сетивата, полубоговете, които управляват сетивата, и умът, който се привежда в действие от душата – всички тези, взети заедно, изграждат материалното тяло. Понеже душата няма нищо общо с това съчетание на груби и фини материални елементи, преданият, който е свързан с мене чрез искрено приятелство и любов и притежава съвършено знание, остава невъзмутим и в щастие, и в нещастие.
Би могло да възникне въпросът, как живото същество, което трябва да наблюдава дейностите на тялото, може да е безучастно към тях. Отговорът на този въпрос е даден в настоящата строфа: дейностите на тялото нямат нищо общо с дейностите на душата, на живото същество. Можем да си послужим със следния, макар и малко груб пример. Бизнесменът, който се вози в колата си, наблюдава нейния ход и дава указания на шофьора. Той знае всичко, което става с автомобила, знае колко бензин има в резервоара и т.н., но не отдава голямо значение на тези неща и мислите му са насочени не към колата, а преди всичко към сделките му. Дори докато пътува в колата, той си мисли за работата си в офиса. Той няма нищо общо с автомобила, въпреки че седи в него. По същия начин, по който бизнесменът постоянно е погълнат от мисли за сделките си, живото същество може да мисли за любовното служене в името на Бога. Тогава то ще бъде безучастно към дейностите на материалното тяло. Само преданите могат да постигнат такава неутрална позиция.
Тук неслучайно е използвана думата баддха-саухд – „свързан чрез приятелство“. Кармӣте, гнӣте и йогӣте не могат да бъдат свързани с Бога по такъв начин. Кармӣте са изцяло погълнати от дейностите на тялото си. Тяхната единствена цел в живота е да осигурят на тялото си колкото може повече удобства. С философските си размишления гнӣте се опитват да се освободят от материалното съществуване, но освобождението, което постигат, не е вечно. Те не приемат подслон при лотосовите нозе на Бога и затова не могат да се задържат на равнището на осъзнаването на Брахман. Йогӣте също имат телесни житейски представи – те смятат, че чрез механично упражняване на тялото в дхра, сана, прма и т.н. ще могат да постигнат нещо духовно. Позицията на предания обаче винаги е трансцендентална, защото той е свързан в най-близки отношения с Върховната Божествена Личност. Следователно само преданите могат да останат безучастни към действията на тялото и последствията им и да се занимават с извечната дейност на живото същество – предано служене на Върховния Бог.