ТЕКСТ 14

Тук основателно би могло да възникне въпросът, ако в стремежа си към освобождение всички започнат да се занимават с духовни дейности и престанат да се интересуват от това, което е свързано с материалния свят, как животът ще продължи нормалния си ход? И ако животът трябва да продължи нормалния си ход, нима предводителят на държавата може да бъде безразличен към материалните дейности? В отговор на този въпрос тук е използвана думата шрея, „благоприятен“. Разделението на труда в обществото е създадено от Върховната Божествена Личност, а не е възникнало случайно или от само себе си, както твърдят глупците. Брхмаите, катриите, вайшите и дори шӯдрите трябва да изпълняват задълженията си добросъвестно и тогава всеки от тях ще може да постигне най-висшето съвършенство в живота – да се освободи от материалното робство. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣт (18.45): све све кармай абхирата сасиддхи лабхате нара – „Като изпълнява предписаните си задължения, човек може да постигне най-висшето съвършенство“.

Наставлявайки Махрджа Птху, Бог Виу му казал, че царят не бива да изоставя своето царство и пренебрегнал дълга си да се грижи за прадж (населението), да се оттегля в Хималаите в търсене на освобождение. Царят може да постигне освобождение, като добросъвестно изпълнява дълга си. А неговият дълг, както и дългът на всеки държавен глава, е да се грижи всички поданици (прадж) да изпълняват задълженията си в системата варшрама, за да постигнат духовно освобождение. Светската държава не означава, че монархът, и изобщо държавният ръководител, може да се отнася с безразличие към заниманията на прадж. Правителствата на съвременните държави издават десетки закони и разпоредби, определящи задълженията на гражданите, но напълно пренебрегват грижите за духовното развитие на народа. Когато правителството не полага грижи в това отношение, хората започват да действат, както им се харесва, без всякакво съзнание за Бога или стремеж към духовен живот, и постепенно затъват в грехове.

Главата на изпълнителната власт не бива само да събира данъци от народа, без всъщност да се интересува от благополучието му. Истинският дълг на царя е да се грижи неговите поданици постепенно да придобиват Ка съзнание. Това означава те да не вършат греховни дела. Когато от обществото са изкоренени докрай всички грехове и пороци, то повече не страда от войни, глад, епидемии и природни бедствия. Така било например при управлението на Махрджа Юдхихира. Ако царят, или изобщо държавният глава, е в състояние да направи така, че поданиците му да придобият Ка съзнание, той е достоен да управлява. В противен случай той няма право да събира данъци от народа. Само цар, който се грижи за духовния интерес на народа си, има правото да събира данъци. Такъв цар и поданиците му са щастливи през целия си живот, а при следващото си раждане царят получава една шеста част от плодовете на благочестивите дейности на своите поданици. Ако обаче хората са затънали в грях и пороци и царят събира от тях данъци, той ще трябва да получи дял от греховните им реакции.

Същият принцип е в сила и по отношение на родителите и на духовния учител. Ако родителите създават децата си като котките и кучетата, без да могат да ги спасят от неумолимата смърт, те носят отговорност за животинските дейности на потомството си. Децата им, когато пораснат, стават хипита. По същия начин, ако духовният учител е неспособен да накара учениците си да се откажат от греховните дейности, той носи отговорност за извършените от тях грехове. Съвременните обществени лидери не познават тези сложни и неуловими природни закони. Когато държавниците са невежи, а хората в огромната си част са крадци и мошеници, в обществото не може да има мир и благоденствие. Днес в такова незавидно положение е целият свят и тази печална обществена ситуация неизбежно води до социално напрежение, до непрекъснати войни и безкрайни страдания.