No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 25

са уттамашлока махан-мукха-чюто
бхават-падмбходжа-судх канила
смти пунар висмта-таттва-вартман
куйогин но витаратй ала вараи

са – това; уттама-шлока – о, Господи, възславян с отбрани стихове; махат – на велики предани; мукха-чюта – произнесени от устата; бхават – от твоите; пада-амбходжа – лотосови нозе; судх – нектар; каа – прашинки; анила – прохладен ветрец; смтим – памет; пуна – отново; висмта – забравили; таттва – към истината; вартманм – на хората, чийто път; ку-йогинм – на тези, които не отдават предано служене; на – на нас; витарати – възражда; алам – ненужни; вараи – други благословии.

О, Господи, великите личности произнасят отбрани стихове в твоя възхвала. Думите им, прославящи лотосовите Ти нозе, са като шафранен прашец. Когато трансценденталният звук, леещ се от устата на великите предани, донася до потъналото в забрава живо същество аромата на шафранения прашец от лотосовите Ти нозе, то постепенно си спомня за вечните си отношения с тебе. Така преданите постепенно стигат до правилното заключение за смисъла на живота. Затова, Господи мой, не искам никаква друга благословия, освен възможността да слушам от устата на твой чист предан.

В предишната строфа се каза, че човек трябва да слуша повествованията във възхвала на Бога от устата на чист предан. Тук същият въпрос е обяснен още по-задълбочено. Трансценденталните звуци от устата на чистия предан имат такава сила, че могат да пробудят у живото същество спомена за вечните му отношения с Върховната Божествена Личност. В материалното съществуване, под влиянието на илюзорната енергия м ние почти напълно сме забравили вечните си отношения с Бога, както човекът, който спи дълбок сън, забравя за своите задължения. Във Ведите се казва, че м е потопила всички живи същества в дълбок сън. Човек обаче трябва да се събуди и да се заеме с истинския си дълг, защото само така ще може да използва правилно всички възможности, които човешката форма на живот му предлага. В една от песните си хкура Бхактивинода говори за това с думите на Бог Чайтаня: джӣва джга, джӣва джга. Богът моли всички спящи живи същества да се събудят и да се посветят на предано служене, за да изпълнят мисията на човешкия живот. Гласът, който пробужда живите същества от дълбокия сън, е гласът на чистия предан.

Чистият предан, който постоянно служи на Бога, е приел подслон в лотосовите му нозе и затова има непосредствен контакт с шафранения прашец на милостта, който ги покрива. Когато чистият предан говори, гласът му може да звучи като материалните звуци, но всъщност той притежава огромно духовно могъщество, защото се докосва до шафранения прашец, покриващ лотосовите нозе на Бога. Когато спящото живо същество чуе могъщия глас на чистия предан, то веднага си спомня за своите вечни отношения с Бога, дотогава напълно забравени.

Ето защо е изключително важно обусловената душа да слуша думите на чист предан, който напълно се е отдал в лотосовите нозе на Върховния Бог и се е освободил от всички материални желания, от всички опити за спекулативно философско познание и от другите замърсявания, причинени от гуите на материалната природа. Всички ние сме куйогӣ, защото служим на материалния свят, забравили за вечните си отношения с Бога, за това, че сме негови вечни любещи слуги. Наш дълг е да се издигнем над равнището на куйога и да станем суйогӣ, съвършени мистици. А за тази цел е необходимо да слушаме от чист предан. Този метод е препоръчан от всички ведически писания, както и лично от Бог Чайтаня Махпрабху. Не е задължително човек да променя досегашното си положение, каквото и да е то – достатъчно е да слуша от устата на чист предан и по този начин постепенно ще осъзнае отношенията си с Бога, ще започне да му служи с любов и ще постигне най-висшето съвършенство в живота. И така, всеки, който иска да придобие духовно съзнание, трябва да слуша думите на чист предан.

« Previous Next »