ТЕКСТ 31
тван-мяддх джана ӣша кхаито
яд аняд шста ттмано 'будха
ятх чаред бла-хита пит свая
татх твам еврхаси на самӣхитум
тват – от твоята; мя – илюзорна енергия; аддх – несъмнено; джана – обикновените хора; ӣша – о, Господи; кхаита – отделени; ят – защото; анят – друго; шсте – те желаят; та – истинско; тмана – от душата; абудха – без вярно разбиране; ятх – както; чарет – би се погрижил; бла-хитам – за доброто на детето си; пит – бащата; сваям – лично; татх – по същия начин; твам – Ти; ева – несъмнено; архаси на самӣхитум – моля те, направи вместо мене.
О, Господи, подвластни на илюзорната Ти енергия, живите същества в материалния свят са забравили присъщата си позиция и от невежество непрекъснато копнеят за материално щастие под формата на общуване, приятелство и любов. Затова, Господи, недей да ме молиш да приемам от тебе материални блага, а като баща, който прави за сина си всичко необходимо още преди да бъде помолен, дай ми онова, което Ти смяташ, че е за мое добро.
Синът е длъжен да се подчинява на баща си, без да го моли за нищо. Добрият син вярва, че баща му по-добре знае кое е добро за него. Така и чистият предан не моли Бога за материални блага. Нещо повече, той не го моли и за духовни блага. Чистият предан изцяло се е предал на Върховния Бог, приемайки убежище в лотосовите му нозе, и затова Богът сам се грижи за него: аха тв сарва-ппебхьо мокайими (Бхагавад-гӣт, 18.66). Бащата знае от какво има нужда синът му и сам се грижи да не му липсва нищо. Върховният Бог също знае какви потребности има живото същество и щедро го дарява с всичко необходимо. Затова в Ӣшопаниад е казано, че материалният свят е цялостен и завършен сам по себе си (пӯрам идам). Проблемът идва от това, че забравили връзката си с Бога, живите същества си създават изкуствени, ненужни потребности и така се заплитат в материални последици, заради които безкрайно, живот след живот продължават да се занимават с материални дейности.
Край себе си виждаме огромно разнообразие от живи същества, всяко от които е принудено да се преражда от тяло в тяло и да се занимава с едни или други дейности. Но нашият дълг е просто да се отдадем на Бога, Върховната Личност, и да оставим Той да се грижи за нас, защото Той най-добре знае кое е за наше добро.
По тази причина Птху Махрджа се обръща към Бога като към върховен баща, който може да му даде всичко, което смята за нужно. Такава трябва да е позицията на всяко живо същество. В своята Шикака Бог Чайтаня Махпрабху ни учи:
на дхана на джана на сундарӣ
кавит в джагад-ӣша кмайе
мама джанмани джанманӣшваре
бхаватд бхактир ахаитукӣ твайи
„О, всемогъщи Господи! Не ми трябват богатства, не ми трябват красиви жени, нито пък последователи. Единственото, което е искам, е да Ти отдавам безкористно предано служене живот след живот“.
И така, чистият предан не бива да очаква някакви материални облаги от преданото служене, нито да се изкушава от плодоносни дейности и философски умозрителни търсения. Той винаги трябва да служи на Бога, стремейки се да му достави радост. Това е най-висшето съвършенство на живота.