ТЕКСТ 38
адя намасктя
нпа сандаршиттмане
авяктя ча девн
девя сва-пура яяу
адя – на този, който е отвъд възможностите на материалното зрение; нама-ктя – отдавайки почитания; нпа – царят; сандаршита – разкрила се; тмане – на Върховната Душа; авяктя – която е отвъд проявения, материалния свят; ча – също; девнм – на полубоговете; девя – на Върховния Бог; сва-пурам – в своя дом; яяу – се завърна.
Тогава цар Птху с дълбока почит се поклони на Върховната Божествена Личност, върховния повелител на всички полубогове, който е невидим за материалното зрение, но който въпреки това се бе разкрил пред погледа му. След като се поклони на Върховния Бог, царят се върна в двореца си.
Върховният Бог е невидим за материалното зрение, но когато преданият пречисти материалните си сетива, като изцяло ги потопи в трансцендентално любовно служене, Богът се разкрива пред взора му. Авякта значи „непроявен“. Въпреки че материалният свят е творение на Върховната Божествена Личност, самият Бог остава невидим за материалните ни очи. Махрджа Птху обаче, благодарение на чистото си предано служене, придобил духовно зрение. Затова в тази строфа Богът е наречен сандаршиттм – това значи, че Той е невидим за обикновените материални очи, но сам се разкрива пред взора на своя предан.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесета глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Бог Виу се явява на жертвената арена на Махрджа Птху“.