ТЕКСТ 30

Брхмаите и святите личности проклели Вена, бащата на Махрджа Птху, защото той не признавал съществуването на Върховната Божествена Личност и отрекъл метода на ведическите жертвоприношения, с които може да бъде удовлетворен Богът. С други думи, цар Вена бил атеист, който не вярвал в Бога и затова забранил всички ведически ритуали и обреди в царството си. Тук Птху Махрджа нарича баща си презрян човек, защото цар Вена не разбирал смисъла на религиозните обреди. Атеистите смятат, че не е нужно да признават авторитета на Върховната Божествена Личност, за да постигнат успехи на попрището на религията, икономическото развитие, сетивното наслаждение и освобождението. Според тях дхарма, религиозните норми, са призвани, позовавайки се на въображаемия Бог, да насърчават хората да бъдат морални, честни и справедливи, така че в обществото да има мир и спокойствие. Нещо повече, атеистите казват, че за тази цел всъщност не е нужно да се въвежда съществуването на Бога, достатъчно е хората да следват нравствените норми и принципи. По същия начин, ако човек иска да постигне материално благополучие, той просто трябва да планира добре действията си, да работи усилено и успехът му е гарантиран. Според атеистите дори сетивното наслаждение не зависи от милостта на Върховната Божествена Личност, защото ако човек по някакъв начин спечели много пари, той веднага се сдобива с предостатъчно възможности да задоволява сетивата си. А що се отнася до освобождението, за него атеистите смятат, че е безсмислено да се говори, защото след смъртта няма нищо. Птху Махрджа обаче не приемал възгледите на атеистите, сред които бил и собственият му баща, внук на олицетворената смърт. Обикновено дъщерята наследява характера на баща си, а синът – на майка си. Затова Сунӣтх, дъщерята на Мтю, придобила всички качества на баща си, а Вена на свой ред ги наследил от нея. Оня, който е подчинен на законите на прераждането, не може да излезе извън рамките на материалистичните представи за света и живота. Цар Вена бил точно такъв човек и затова не вярвал в съществуването на Бога. Съвременната цивилизация следва същите идеи, които изповядвал цар Вена, но ако внимателно изучим условията, необходими за постигането на успех в областта на религията, икономическото развитие, сетивното наслаждение и освобождението, ще трябва да признаем властта на Върховната Божествена Личност. Според ведическите писания религията не е нищо друго, освен сбор от закони, дадени лично от Бога.

Ако човек не признава властта на Върховния Бог в областта на религията и морала, тогава той ще трябва да обясни защо двама души, които се придържат към едни и същи нравствени норми, постигат различни резултати. Навсякъде около себе си можем да видим как двама еднакво морални, честни и порядъчни хора заемат напълно различно положение в обществото. Същото се отнася и за материалното благополучие: двама души работят с еднакво упорство ден и нощ, но постигат съвсем различни резултати. Нещо повече, някои живеят в разкош, без изобщо да работят, а други не изправят гръб цял живот, а едвам припечелват да се нахранят два пъти дневно. Същото се отнася и за сетивното наслаждение – понякога този, който си е осигурил прехраната, не е щастлив в личния си живот или дори не може да се ожени, докато друг, който е в постоянна материална нужда, разполага с предостатъчно възможности за сетивни наслади. Дори животни като свинете и кучетата може да имат повече възможности да се наслаждават на сетивата си от човека. По такъв начин, дори ако оставим настрана освобождението и разгледаме само възможностите за удовлетворение на основните жизнени потребности на човека – дхарма, артха и кма (религията, икономическото развитие и сетивното наслаждение), – лесно ще се убедим, че те не са еднакви за всички. Следователно ще ни се наложи да признаем, че съществува някой, който определя тези възможности. С други думи, човек трябва да разбере, че зависи от Бога не само за постигането на освобождение, но дори и за удовлетворяването на най-насъщните си материални потребности. Затова Птху Махрджа отбелязва, че понякога децата са нещастни, въпреки че имат богати родители; че въпреки скъпите лекарства, предписани от опитни лекари, понякога болният умира; а хората понякога стават жертва на корабокрушение, въпреки че пътуват със здрави и сигурни кораби. Ние може да правим всичко, за да преодолеем препятствията на материалната природа, но усилията ни ще се увенчаят с успех само ако спечелим милостта на Върховната Божествена Личност.