ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА

ТЕКСТ 1: Великият мъдрец Маитрея каза на Видура: Когато царят се върна в престолния град, в негова чест всичко наоколо бе пищно украсено с бисерни нанизи, с венци от цветя, с великолепни тъкани и арки от злато. Навсякъде се носеше сладкият мирис на благовонията.

ТЕКСТ 2: Всички алеи, улици и паркове бяха поръсени с ароматна вода, която ухаеше на сандалово дърво и на билката агуру. Целият град бе украсен с плодове, цветя, покълнали житни зърна, разнообразни минерали и светилници.

ТЕКСТ 3: Градските кръстопътища бяха украсени с цели гроздове от плодове и цветя, с колони от стволовете на банановите дървета и с клонки от бетелови палми. Тези украшения окичваха целия град и го правеха много живописен.

ТЕКСТ 4: Когато царят стигна до градските порти, всички жители излязоха да го посрещнат, в ръце със светилници, цветя, кисело мляко и други ритуални предмети, носещи щастие. Царят бе приветстван от красиви девойки, които бяха нагиздени с накити и с обици, нежно звънтящи, когато се удряха една в друга.

ТЕКСТ 5: Когато царят влезе в двореца, зазвучаха литаври и раковини, жреците запяха ведически химни, а декламаторите започнаха да произнасят молитви. Но въпреки церемонията, устроена в негова чест, царят остана спокоен и не се възгордя.

ТЕКСТ 6: И знатните граждани, и простолюдието сърдечно приветстваха царя, а той на свой ред ги благослови да получат всичко, което желаят.

ТЕКСТ 7: Цар Птху бе по-велик и от най-великите и затова всички искрено го почитаха. По време на своето управление той извърши множество славни дела и беше безкрайно великодушен. След като завоюва небивал успех и славата му се разнесе по всички краища на вселената, накрая той постигна и лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 8: Сӯта Госвмӣ продължи: О, Шаунака, предводителю на великите мъдреци, великият предан Видура изслуша разказа на Маитрея за различните деяния на Махрджа Птху, изначалния цар, който притежаваше всички добродетели и бе възславян и почитан в целия свят, и като се поклони смирено на Маитрея и, му зададе следния въпрос.

ТЕКСТ 9: Видура каза: Скъпи брхмае Маитрея, за мене беше много поучително да узная как великите мъдреци и брхмаи поставили цар Птху на царския трон, как полубоговете му поднесли безброй дарове, а Бог Виу лично го дарил със сила, благодарение на която царят разширил владенията си и облагородил Земята.

ТЕКСТ 10: Птху Махрджа извършил славни дела и бил толкова великодушен държавник, че всички царе и полубогове от различните планети и до днес следват примера му. Кой би отказал да слуша за легендарните подвизи на Махрджа Птху? Аз искам да слушам за него още и още, защото деянията му са благочестиви и благотворни.

ТЕКСТ 11: Великият мъдрец Маитрея каза: Скъпи Видура, цар Птху живееше в земите, простиращи се между двете големи реки, Ганг и Ямун. Тъй като беше много богат, изглеждаше сякаш той се наслаждава на отредения му късмет, изчерпвайки резултатите от миналите си благочестиви дела.

ТЕКСТ 12: Махрджа Птху нямаше равен на себе си и с жезъла си властваше и над седемте острова по повърхността на Земята. Всичките му заповеди безпрекословно се изпълняваха и никой не можеше да ги наруши, с изключение на святите личности, брхмаите и потомците на Върховната Божествена Личност (ваиавите).

ТЕКСТ 13: Веднъж, много отдавна, цар Птху устрои голямо жертвоприношение, на което се събраха велики мъдреци, брхмаи, полубогове от висшите планети и рджари, велики святи царе.

ТЕКСТ 14: В това многобройно събрание Махрджа Птху най-напред отдаде почит на всички уважавани гости според сана и положението им и когато се изправи пред всички събрали се, сякаш пълната луна изгря сред звездите.

ТЕКСТ 15: Цар Птху беше висок и силен и имаше светла кожа. Ръцете му бяха здрави и мускулести, а очите му сияеха като изгряващо слънце. Той имаше красиво лице с правилен нос и на вид бе сдържан и благороден. Когато се усмихнеше, се откриваха красивите му зъби.

ТЕКСТ 16: Махрджа Птху беше широкоплещест и с широк кръст, а коремът му с гънките си наподобяваше банянов лист. Царят имаше дълбок пъп и златисти бедра, а ходилото му беше красиво извито.

ТЕКСТ 17: Неговата блестяща черна коса бе мека и къдрава, а шията му, подобно на раковина, беше украсена с благоприятни линии. Царят беше облечен в скъпо дхотӣ, а върху горната част на тялото си бе преметнал красив плащ.

ТЕКСТ 18: Махрджа Птху беше ръкоположен да извърши жертвоприношението и затова сне скъпата си дреха, откривайки пред взора на всички събрали се естествената си физическа красота. Те с неизразимо удоволствие го наблюдаваха как намята върху плещите си черна еленова кожа и поставя на ръката си пръстен от трева куша – това още повече подчертаваше красотата на тялото му. Очевидно беше, че царят спазва всички необходими формалности, преди да пристъпи към изпълнението на жертвения обред.

ТЕКСТ 19: За да предразположи събралите се и да им достави още повече удоволствие, цар Птху ги погледна с очи като звезди, окъпани от роса, и след това тържествено заговори.

ТЕКСТ 20: Красива и образна, речта на Махрджа Птху бе ясна за всички и радваше техния слух. Царят говореше тържествено и убедително и от думите му личеше, че дава израз на личното си прозрение за Абсолютната Истина заради благото на всички присъстващи.

ТЕКСТ 21: Цар Птху каза: Благородни членове на събранието, дано ви спохожда само щастие! О, велики души, които сте дошли да участвате в днешното велико събитие, моля ви, внимателно изслушайте молитвата ми. Този, който е истински любознателен, трябва да представя заключенията си пред събрание от благородни души.

ТЕКСТ 22: Цар Птху продължи: По милостта на Върховния Бог аз бях избран за цар на тази планета и ми бе поверен скиптър, за да управлявам своите поданици, да ги защитавам от всички опасности и да им осигурявам възможност за работа според положението им в обществото, устроено в съответствие с предписанията на Ведите.

ТЕКСТ 23: Махрджа Птху каза: Мисля, че изпълнявайки задълженията, възложени ми като на цар, ще мога да постигна целта, описана от познавачите на ведическите писания. Човек непременно постига тази цел, щом удовлетвори Бога, Върховната Личност, който познава съдбините на всички.

ТЕКСТ 24: Цар, който не учи поданиците си как да изпълняват своите задължения, предписани от варшрама, а само събира от тях данъци и налози, ще страда заради греховните им дела. Не само това, но той се лишава и от щастието, което е заслужил.

ТЕКСТ 25: Птху Махрджа продължи: И така, скъпи поданици, за да може царят ви след смъртта си да има добра участ, вие трябва добросъвестно да изпълнявате задълженията, отредени ви от вашата вара и шрам, а в сърцето си постоянно да мислите за Върховната Божествена Личност. По този начин ще действате в свой собствен интерес и в същото време ще направите услуга и на вашия цар, като му осигурите добра участ за следващия живот.

ТЕКСТ 26: Моля всички полубогове, прадеди и святи личности, които са с чисти сърца, да подкрепят моите думи. След смъртта резултатът от всяка една дейност се разпределя по равно между изпълнителя, подбудителя и поддръжниците ѝ.

ТЕКСТ 27: Достопочтени граждани, според авторитетните думи на шстрите със сигурност съществува върховен повелител, който ни възнаграждава с резултатите от нашите сегашни дела. Как иначе бихме могли да си обясним, че някои хора притежават изключителна красота и могъщество както в този живот, така и в следващия?

ТЕКСТОВЕ 28 – 29: Това се потвърждава не само във Ведите, но и от делата на такива велики личности, като Ману, Уттнапда, Дхрува, Прияврата и моя дядо Ага, както и на много други прославени личности и обикновени живи същества, такива като Махрджа Прахлда и Бали. Всички те са теисти, които дълбоко вярват в съществуването на Върховния Бог, държащ в ръката си боздуган.

ТЕКСТ 30: Въпреки че презрени хора като баща ми Вена, който бе внук на олицетворената смърт, не разбират смисъла и целта на религията, всички велики личности като ония, които посочих, са единодушни, че в този свят единственият, който дарява успехи в областта на религията, икономическото развитие, сетивното наслаждение, освобождението или издигането до райските планети, е Богът, Върховната Личност.

ТЕКСТ 31: Стремежът за служене в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност е в състояние веднага да пречисти страдащите хора от замърсяванията, натрупали се в ума им през техните безчислени раждания. Подобно на водите на Ганг, които извират от пръстите на лотосовите нозе на Върховния Бог, преданото служене пречиства ума на живите същества и у тях постепенно се развива духовно съзнание, Ка съзнание.

ТЕКСТ 32: Когато преданият намери убежище при лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, той се освобождава от всички измислици и заблуди и загубва влечение към всичко материално. Единствено човек, който е придобил духовна сила благодарение на заниманията си с бхакти йога, може да постигне това. Щом се подслони при лотосовите нозе на Бога, преданият никога повече не се връща към материалното съществуване, пълно с тристранни страдания.

ТЕКСТ 33: Птху Махрджа даде на поданиците си следните наставления: Всеки от вас трябва да отдава предано служене на Върховния Бог с цялата си искреност, посвещавайки на това служене своя ум, тяло, реч и всички плодове на труда си. Според вашите възможности и съобразно с предписаните ви занимания трябва да служите в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност с пълна вяра и без двуличие. Тогава със сигурност ще постигнете най-висшата цел на живота.

ТЕКСТ 34: Богът, Върховната Личност, е трансцендентален и не може да бъде докоснат от замърсяванията на материалния свят. Понеже е чист дух, Той е чужд на материалното многообразие, но въпреки това, за благото на обусловените души, приема всичко, което те му предлагат в различните жертвени церемонии, извършвани с материални предмети и съпровождани от ритуали и мантри. Посветени на различни полубогове, тези жертвоприношения носят различни имена в зависимост от целите и намеренията на извършителите.

ТЕКСТ 35: Богът, Върховната Личност, е вездесъщ, но едновременно с това се проявява в различни по вид и форма тела, които възникват в резултат на съединение между материалната природа, времето, желанията и отредените задължения. По този начин се развиват различни типове съзнание, както огънят гори с различно сияние според формата и размерите на дървата, макар че природата му винаги е една и съща.

ТЕКСТ 36: Богът, Върховната Личност, е господар на всички жертвоприношения и единственият, който се наслаждава на техните плодове. Освен това Той е върховният духовен учител. Всеки от вас, моите поданици, жители на тази планета, който почита Бога, като изпълнява предписаните си задължения, излива върху мене своята милост. Затова аз съм ви дълбоко признателен.

ТЕКСТ 37: Брхмаите и ваиавите се славят с търпение, аскетизъм, знание и образованост. Заради тези свои духовни достойнства те са по-силни дори от членовете на царския род. Затова се казва, че управниците и аристократите никога не бива да оскърбяват тези две групи хора или да демонстрират пред тях материалното си могъщество.

ТЕКСТ 38: Като почиташе лотосовите нозе на брхмаите и ваиавите, Върховната Божествена Личност, извечният Бог, най-древният и най-великият от всички велики, се увенча с неувяхваща слава, която пречиства цялата вселена и е едно от неговите богатства.

ТЕКСТ 39: Богът, Върховната Личност, който е винаги независим и пребивава в сърцето на всекиго, е много доволен от тези, които следват примера, оставен от него, и всеотдайно служат на потомците на брхмаите и ваиавите, защото Той винаги е скъп на брхмаите и на ваиавите, а те винаги са скъпи нему.

ТЕКСТ 40: Като служи с постоянство на брхмаите и на ваиавите, човек може да пречисти сърцето си от материалните замърсявания. Така той ще постигне пълно умиротворение, ще се освободи от материалните привързаности и ще изпитва вътрешна радост. В този свят няма дейност, по-висша от служенето за брхмаите, защото това служене доставя удоволствие на полубоговете, за които са предназначени многобройните жертвоприношения.

ТЕКСТ 41: Върховната Божествена Личност, Ананта, се храни с това, което се предлага в жертвения огън като дар за различните полубогове, но с много по-голямо удоволствие Той приема жертвените дарове не чрез огъня, а чрез устата на учените мъдреци и преданите, защото в този случай не му се налага да се разделя с тях.

ТЕКСТ 42: Брхмаите, които тачат традициите на браминската култура, винаги се намират в трансцендентална позиция, защото приемат с вяра словата на Ведите, отличават се с аскетизъм, действат според наставленията на шстрите, държат под контрол ума и сетивата си и се занимават с медитация. Благодарение на това те виждат истинската цел на живота така ясно, както човек вижда отражението на лика си в чисто огледало.

ТЕКСТ 43: О, уважавани граждани, присъстващи тук, моля ви, благословете ме винаги, до края на моите дни да нося върху короната си прахта от лотосовите нозе на брхмаите и на ваиавите. Човек, който носи върху главата си тази прах, много скоро се освобождава от всички последствия на греховните си дела и постепенно придобива всички най-ценни качества и добродетели.

ТЕКСТ 44: Всеки, който притежава браминските добродетели – този, чието единствено богатство е благонравието, който има благодарно сърце и търси подслон при мъдрите личности, – се сдобива с всички богатства на този свят. Затова искам Върховният Бог и неговите спътници да бъдат доволни от брхмаите, от кравите и от мене.

ТЕКСТ 45: Великият мъдрец Маитрея каза: Когато чуха забележителните думи на цар Птху, всички полубогове, жители на Питлока, брхмаи и святи личности, събрали се там, го поздравиха с одобрителни възгласи.

ТЕКСТ 46: Ведите гласят, че путра, достойният син, може да изведе своя баща до райските планети, и всички присъстващи в един глас заявиха, че сега тези думи на Ведите са се сбъднали, защото благодарение на сина си Махрджа Птху, сега Вена, големият грешник, когото брхмаите бяха убили с проклятието си, е спасен от непрогледната тъмница на ада.

ТЕКСТ 47: Същата съдба имаше и Хираякашипу, който с греховните си дела винаги се противеше на върховенството на Божествената Личност и затова попадна в най-мрачните владения на ада. Но и той по милостта на своя велик син, Прахлда Махрджа, бе спасен и се завърна вкъщи, при Бога.

ТЕКСТ 48: Святите брхмаи се обърнаха към Птху Махрджа със следните думи: О, най-смел сред воините, о, баща на тази планета, бъди благословен с дълъг живот, защото предаността ти към непогрешимата Върховна Божествена Личност, повелителя на вселената, е безгранична.

ТЕКСТ 49: Събралите се продължиха: О, царю, твоето име е неопетнено и най-чисто, защото ти славиш най-прославения от всички – Бога, Върховната Личност, покровителя на брхмаите. Нам се е паднало неповторимото щастие да те имаме за наш господар, защото да бъдем подчинени на тебе, е все едно да бъдем подчинени пряко на Върховния Бог.

ТЕКСТ 50: Наш любим господарю, твой дълг е да управляваш поданиците си, но за личност като тебе това не е трудна задача, защото ти си необикновено милостив и с любов се грижиш за интересите на народа си. В това е твоето най-голямо величие.

ТЕКСТ 51: Поданиците продължиха: Днес ти ни отвори очите и ни показа как да прекосим океана от мрак. Заради миналите си дейности и по волята на висшите сили ние сме се оплели в мрежите на плодоносните дейности и изгубили от погледа си целта на живота, безпомощни се скитаме из вселената.

ТЕКСТ 52: О, господарю, ти заемаш своето естествено, изначално положение в чистото добро, затова си съвършен представител на Върховния Бог. Твоето могъщество е славно само по себе си и целият свят се крепи на тебе, защото ти разпространяваш браминската култура и защитаваш всички, изпълнявайки дълга си на катрия.