ТЕКСТ 35

В аспекта си на Парамтм Върховната Божествена Личност винаги се намира до индивидуалната душа. Съзнанието на индивидуалната душа зависи от вида на материалното тяло, което тя е получила от практи, материалната природа. Материалните елементи се активират от енергията на времето, в резултат на което възникват трите материални гуи. В зависимост от това, под влиянието на кои гуи се намира, живото същество получава един или друг вид тяло. Телата на животните са под силното влияние на гуата на невежеството, затова душата, която е въплътена в такова тяло, практически е лишена от възможност да осъзнае Парамтм, намираща се в сърцето. Но душата, която се е въплътила в човешко тяло, притежава достатъчно развито съзнание (четанм) и с дейностите си (кри-пхалатвена) може да се освободи от влиянието на невежеството и страстта и да достигне доброто. Затова на хората се препоръчва да общуват с духовно извисени личности. Ведите постановяват: тад-вигнртха са гурум евбхигаччхет (Муака Упаниад, 1.2.12). За да постигне съвършенството на живота, т.е. да осъзнае своята истинска, изначална природа, човек трябва да се обърне към духовен учител. Гурум евбхигаччхет означава, че човек трябва да направи това, че няма друг избор. Ние сме длъжни да се обърнем към духовен учител, защото благодарение на общуването си с него съзнанието ни все повече и повече ще се съсредоточава върху Бога, Върховната Личност, докато накрая достигне най-висшата точка в развитието си и се превърне в Ка съзнание. Тялото, което живото същество е получило от материалната природа (практи), определя степента на развитие на съзнанието на живото същество; степента на развитие на съзнанието определя характера на дейностите на живото същество; а чистотата на тези дейности определя способността на живото същество да осъзнае Върховната Божествена Личност, която се намира във всяко сърце. Сравнението, направено в тази строфа, е много точно. Огънят винаги е един и същ, но в зависимост от големината и формата на дървата, пламъците му може да изглеждат прави, начупени, малки, големи и т.н.

Осъзнаването на Бога е пропорционално на развитието на съзнанието. Затова на тези, които са получили човешко тяло, се препоръчва да се подлагат на различните самоналожени отречения, описани в Бхагавад-гӣт (карма йога, гна йога, дхна йога и бхакти йога). Йога е като стълба, водеща към съвършенството, и в зависимост от височината, до която се е изкачил по тази стълба, човек се нарича карма-йогӣ, гна-йогӣ, дхна-йогӣ или бхакти-йогӣ. Бхакти йога, без съмнение, е най-висшето равнище в процеса на осъзнаване на Върховната Божествена Личност. С други думи, живото същество осъзнава духовната си същност пропорционално на степента, до която е развило съзнанието си. И когато напълно пречисти съзнанието си и заеме присъщото си положение, то постига брахмнанда, която в действителност е безкрайна. Следователно движението на сакӣртана, донесено от Върховния Бог в образа му на Бог Чайтаня, е най-прекият и лесният метод за постигане на най-чистата форма на съзнанието, Ка съзнание – равнище, на което живото същество изцяло осъзнава Върховната Личност. Указанията за извършване на различни яги са предназначени да помогнат на човека да постигне най-висшата степен на осъзнаване на Върховния Бог. В Бхагавад-гӣт Богът лично потвърждава това: йе ятх м прападянте тс татхаива бхаджмй ахам (Бхагавад-гӣт, 4.11). Човек осъзнава Бога, Върховната Личност, пропорционално на степента, до която му се е отдал. Но само този, който е постигнал съвършено знание, може да се отдаде на Бога изцяло: бахӯн джанманм анте гнавн м прападяте (Бхагавад-гӣт, 7.19).