No edit permissions for Bulgarian

Text 18

санат-кумра увча
сдху па махрджа
сарва-бхӯта-хиттман
бхават виду чпи
сдхӯн матир ӣдӣ

санат-кумра увча – Санат-кумра каза; сдху – свят; пам – въпрос; махрджа – скъпи царю; сарва-бхӯта – всички живи същества; хита-тман – от този, който желае доброто на всички; бхават – от тебе; виду – много сведущ; ча – и; апи – въпреки че; сдхӯнм – на святите личности; мати – интелигентност; ӣдӣ – такава.

Санат-кумра каза: Скъпи царю, ти ме попита за много важни неща. Такива въпроси са от полза за всички живи създания, Още повече че ги задаваш ти, който винаги мислиш за доброто на другите. Въпреки че знаеш всичко, ти питаш, защото така постъпват святите личности. Твоята интелигентност напълно отговаря на положението ти.

Махрджа Птху познавал много добре трансценденталната наука, но пред Кумрите се представил като невежа. Смисълът на поведението му се заключавал в това, че дори човек да е много учен и да знае всичко, той трябва да се обръща с въпроси към тези, които са по-висшестоящи от него. Така например, Арджуна познавал цялата трансцендентална наука, но се обърнал към Ка с въпроси, сякаш не знаел нищо. Птху Махрджа също знаел всичко, но в присъствието на Кумрите приел положението на пълен невежа. Когато великите личности задават въпроси на Върховната Божествена Личност или на преданите, те правят това за благото на човечеството. Единствено заради доброто на другите те приемат ролята на невежи и се обръщат с въпроси към по-висшите авторитети.

« Previous Next »