No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 17

маитрея увча
птхос тат сӯктам каря
сра суху мита мадху
смаямна ива прӣт
кумра пратювча ха

маитрея увча – великият мъдрец Маитрея продължи да говори; птхо – на цар Птху; тат – това; сӯктам – заключението на Ведите; каря – слушайки; срам – високо съдържателно; суху – уместно; митам – лаконично; мадху – благозвучно; смаямна – усмихнат; ива – като; прӣт – с голямо задоволство; кумра – дал обет за полово въздържание; пратювча – отговори; ха – така.

Великият мъдрец Маитрея продължи да разказва: Като изслуша речта на Махрджа Птху, която бе съдържателна, уместна, лаконична и благозвучна, Санат-кумра, най-достойният сред братята аскети, се усмихна доволен и заговори.

Речта, с която Птху Махрджа посрещнал Кумрите, заслужавала най-висока похвала, защото притежавала много достойнства. Човек трябва да говори с добре подбрани думи, които радват слуха и са подходящи за случая. Тогава речта му може да се нарече съдържателна. Думите на Птху Махрджа притежавали всички тези достойнства, защото той бил съвършен предан. Казано е: яссти бхактир бхагаватй акичан сарваир гуаис татра самсате сур – „Този, който има неотклонна вяра в Бога, Върховната Личност, и предано му служи, придобива всички добри качества“ (Шрӣмад Бхгаватам, 5.18.12). И така, Кумрите останали много доволни от царя и Санат-кумра се обърнал към него със следните думи.

« Previous Next »