ТЕКСТ 29
имитте сати сарватра
джалдв апи пӯруа
тманаш ча параспи
бхид пашяти нняд
нимитте – заради причини; сати – бивайки; сарватра – навсякъде; джала-дау апи – вода и други отразяващи повърхности; пӯруа – човек; тмана – себе си; ча – и; парася апи – другиго; бхидм – разлика; пашяти – вижда; на аняд – няма друга причина.
Само заради различните външни причини човек вижда разлика между себе си и другите, както вижда разлика между отраженията на едно и също тяло във водата, върху мазна повърхност и в огледало.
Има само една душа, Върховната Божествена Личност. Тя се проявява в два вида еманации: свша и вибхиннша. Джӣвите са вибхиннша, а многобройните инкарнации на Бога – свша еманации. Върховният Бог има различни енергии и всяка от тях дава началото на различни еманации. Следователно наличието на различни причини води до възникването на различни еманации на единното начало, Върховната Божествена Личност. Човек, който разбира това, притежава истинско знание. Но когато живото същество е покрито от упдхи, от тяло, свързано с множество обозначения, то вижда различия между еманациите на Бога, както вижда разлики между отражението си във водна повърхност, в мазнина и в огледало. Отражението във водата трепти, отражението върху ледената повърхност е неподвижно, а отражението в мазнината е с неясни очертания. Въпреки че обектът е един и същ, в различни условия той изглежда по различен начин. Но когато факторът, обуславящ промяната, бъде отстранен, цялото се възприема като една същност. С други думи, когато чрез заниманията си с бхакти йога човек стане парамахаса, т.е. постигне най-висшата степен на съвършенството, той вижда навсякъде и във всичко единствено Ка. За него не съществува друг обект.
И така, поради наличието на различни причини живото същество приема различни форми – животински, човешки, на полубогове, на дървета и др. Но в действителност всяко живо същество принадлежи към междинната енергия на Върховния Бог. Затова в Бхагавад-гӣт (5.18) се казва, че този, който наистина вижда душата, не прави разлика между учения брхмаа, кучето, слона и кравата. Паит сама-даршина. Този, който притежава истинско знание, вижда само живото същество, а не външната му обвивка. Различията между живите същества се дължат на различната им карма, т.е. на плодоносните дейности, които те са вършили. Когато обаче престанем да вършим такива дейности и ги заменим с предано служене на Бога, ще разберем, че между нас и другите същества няма разлика, независимо от различните форми, в които сме въплътени. Това зрение е достъпно само за оня, който притежава Ка съзнание. В нашето движение участват хора от различни раси и от различни страни по света, но те всички считат себе си за слуги на Върховната Божествена Личност и затова не правят разлика между бели и черни, червени и жълти. Следователно само движението за Ка съзнание може да освободи живите същества от всички материални обозначения.