ТЕКСТ 30
индрияир виакаир
кипта дхят мана
четан харате буддхе
стамбас тоям ива храдт
индрияи – от сетивата; виая – сетивните обекти; каи – привлечени; киптам – неспокоен; дхятм – постоянно мислещ; мана – ум; четанм – съзнание; харате – се загубва; буддхе – интелигентността; стамба – високи тръстики; тоям – вода; ива – както; храдт – от езерото.
Когато в търсене на наслаждение умът и сетивата на човека се устремят към сетивните обекти, умът става неспокоен и се изпълва с възбуда. И заради това че постоянно мисли за обектите на сетивата, човек почти загубва истинското си съзнание, както високите тръстики по брега на езерото постепенно изсмукват водите му.
Тази строфа обяснява много добре как изначалното ни съзнание, нашето Ка съзнание, се замърсява и постепенно забравяме отношенията си с Върховния Бог. В една от предишните строфи се каза, че постоянно трябва да отдаваме предано служене, за да може буйният му огън постепенно да изпепели материалните ни желания и да се освободим от кръговрата на раждането и смъртта. Нещо повече, по такъв начин бихме могли да постигнем непоколебима вяра в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност. Ако позволим на ума си да мисли за сетивно наслаждение, той ще ни доведе до материално робство. Ако умът ни е пълен с мисли за сетивни наслади, тогава, въпреки желанието ни да постигнем Ка съзнание, видението на тези наслади постоянно ще ни преследва, защото вече сме свикнали да мислим за тях. Ако човек приеме саннса, но не е в състояние да владее ума си, той ще продължи да мисли за източниците на сетивно наслаждение: семейството, обществото, богатият дом и т.н. Дори да отиде в Хималаите или да се усамоти някъде в гората, умът му ще продължи да бъде зает с мисли за тези сетивни обекти. С течение на времето това замърсяване ще порази и интелигентността му, а поддаде ли се интелигентността на замърсяването, човек загубва първоначалния си вкус към Ка съзнание.
В тази строфа е направено много точно сравнение. Дори голямото езеро постепенно пресъхва, ако бреговете му са обрасли с високата и жилава трева куша. По същия начин, когато в сърцето ни избуят жилавите стъбла на материалните желания, чистите води на съзнанието ни постепенно пресъхват. Затова стъблата на тези треви трябва да бъдат изтръгнати и изхвърлени още от самото начало. Шрӣ Чайтаня Махпрабху ни учи, че ако не изкореним плевелите в оризищата още от самото начало, те ще се подхранват от торовете и от водата и постепенно ще задушат ориза. Желанията за материални сетивни наслади са причината да попаднем в материалния свят, където сме принудени да търпим тристранните страдания и непрекъснато да изпитваме раждане, смърт, старост и болести. Но ако насочим желанията си към трансценденталното любовно служене за Бога, те сами ще се пречистят. Не е възможно да унищожим желанията си – просто трябва да ги пречистим от материалните обозначения. Ако смятаме, че сме част от дадена нация, общество или семейство и постоянно живеем с мисли за тях, ще затънем много дълбоко в обусловеното съществуване, обричайки се на безкрайни раждания и смърти. Но ако насочим желанията си към служенето за Бога, те от само себе си ще се пречистят и веднага ще можем да се освободим от материалните замърсявания.