ТЕКСТ 3

В Бхагавад-гӣт (3.27) се казва:

Всяка обусловена душа се намира под влиянието на определена комбинация от гуите на материалната природа, затова проявява склонност към определени видове дейности, които е принудена да изпълнява, тъй като е изцяло във властта на материалната природа. В тази строфа Птху Махрджа е сравнен с такава обусловена душа, но не защото бил обусловен, а защото изгарял от нетърпение да посрещне Кумрите, сякаш не можел да живее без тях. Обусловената душа изпитва непреодолимо влечение към обектите на сетивното наслаждение. Очите искат да виждат красиви форми, ушите искат да слушат приятна музика, носът – да вдъхва аромата на хубавото цвете, а езикът – да се наслаждава на вкуса на изтънчени ястия. Останалите сетива – ръце, крака, корем, полови органи, ум и т.н. – също изпитват толкова непреодолимо влечение към сетивните обекти, че обусловеното същество практически не е в състояние да ги овладее. По същия начин и Птху Махрджа не могъл да се сдържи и се втурнал да посрещне четиримата Кумри, които целите сияели заради духовната си чистота. Не само царят, но и всичките му придворни и приближени се изправили да посрещнат четиримата мъдреци. „Които си приличат, се привличат“. Всеки на този свят търси общуване с хора, които са като него. Пияницата предпочита да е в компанията на други пияници, а святият човек се стреми да е сред други светци. Птху Махрджа постигнал най-висшето духовно съвършенство и затова бил силно привлечен от Кумрите, които също били толкова извисени. Ненапразно се казва: „Кажи ми с кого дружиш, за да ти кажа кой си“.