ТЕКСТ 31

Живото същество, душата, е вечно. То не може да бъде унищожено, но когато загуби истинското си знание, мъдрите учени казват за него, че е погубено. Такава е разликата между животните и хората. Някои невежи философи твърдят, че животните нямат душа. В действителност обаче животните имат душа, просто заради дълбокото им невежество ни се струва, че нямат душа. Ако в тялото нямаше душа, то не би могло да се движи. По това се отличава живото тяло от мъртвото. Тяло, което е напуснато от душата, се нарича мъртво тяло. А когато душата не проявява истинско знание, за нея се казва, че е погубена. Нашето изначално съзнание е Ка съзнанието, защото ние сме неразделни частици от Ка. Когато обаче използва съзнанието си по неправилен начин, живото същество попада в материалния свят. Там изначалното му съзнание се замърсява и живото същество започва да мисли, че е създадено от материалните елементи. Така то забравя, че е неразделна частица от Бога, както по време на сън човек забравя истинската си самоличност. И понеже изначалното съзнание вече не функционира, погубената душа гради всичките си дейности на илюзорна основа. Всички дейности на съвременната цивилизация се градят на илюзорната основа на отъждествяването с материалното тяло. Затова за съвременните хора с основание можем да кажем, че са погубили душите си; в този смисъл те не се различават много от животните.