ТЕКСТ 32
нта паратаро локе
пуса свртха-вятикрама
яд-адхй аняся преяствам
тмана сва-вятикрамт
на – не; ата – след това; паратара – по-голямо; локе – в този свят; пуса – на живите същества; сва-артха – интерес; вятикрама – препятствие; ят-адхи – освен това; аняся – други; преяствам – по-привлекателни; тмана – за аза; сва – собствен; вятикрамт – препятствайки.
Няма нищо по-вредно за собствения ни интерес от това да мислим други неща за по-привлекателни от себепознанието.
Човешкият живот е предназначен най-вече за постигане на себепознание. Себепознание означава да разберем природата на Свръхаза и на индивидуалния аз, т.е. на Върховната Божествена Личност и на живото същество. Но когато човек се интересува повече от тялото и от сетивните удоволствия, той сам издига препятствия по своя път към себепознанието. Под въздействието на м той започва да търси сетивни наслади, които всъщност са противопоказни за хората, стремящи се към себепознание. Вместо да се опитва да удовлетворява собствените си сетива, човек трябва с дейностите си да удовлетворява сетивата на Върховната Душа. Всичко, което вършим в противоречие с този принцип, е против собствения ни интерес.