ТЕКСТ 38
ясминн ида сад-асад-тмата вибхти
м вивека-видхути сраджи вхи-буддхи
та нитя-мукта-паришуддха-вишуддха-таттва
пратйӯха-карма-калила-практи прападйе
ясмин – в което; идам – това; сат-асат – Върховният Бог и многообразните му енергии; тмата – бивайки източник на всички причини и следствия; вибхти – проявява се; м – илюзия; вивека-видхути – постигнал освобождение чрез зрели разсъждения; сраджи – на въжето; в – или; ахи – змия; буддхи – интелект; там – нему; нитя – вечно; мукта – освободен; паришуддха – незамърсен; вишуддха – чист; таттвам – истина; пратйӯха – трансцендентален; карма – плодоносни дейности; калила – замърсявания; практим – намиращ се в духовната енергия; прападйе – да се отдаде.
В материалното тяло Богът, Върховната Личност, се проявява като тъждествен с причината и със следствието на тялото, но този, който чрез зрели разсъждения е превъзмогнал влиянието на илюзорната енергия и вече не се заблуждава, вземайки змията за въже, той разбира, че Парамтм винаги е трансцендентална, отвъд пределите на материалното творение, и че винаги пребивава в чистата вътрешна енергия. Следователно Богът е недостижим за материалните замърсявания. Човек трябва да се отдаде единствено и само на него.
Тази строфа директно опровергава концепцията на мвдӣте за пълното тъждество на индивидуалната душа и Свръхдушата. Според философията на мвдӣте живото същество и Свръхдушата са напълно еднакви; между тях няма никаква разлика. Мвдӣте заявяват, че нищо не може да съществува вън от безличностния Брахман и че чувството на обособеност от него е м, илюзия, под влиянието на която живото същество смята въжето за змия. Примерът с въжето и змията е любимият аргумент на философите мвдӣ, затова тук нарочно са използвани тези думи, представящи концепцията виварта-вда. В действителност Парамтм, Свръхдушата, е Върховната Божествена Личност и тя винаги е освободена. С други думи, Върховният Бог живее в тялото заедно с индивидуалната душа, което се потвърждава във Ведите. Те са като две птици приятели, които седят на едно и също дърво. Но Парамтм е отвъд действието на илюзорната енергия. Илюзорната енергия се нарича бахираг шакти (външна енергия), а живото същество е таастх шакти (междинна енергия). В Бхагавад-гӣт е казано, че и материалната енергия във формата на земя, вода, въздух, огън, етер и т.н., и духовната енергия, представяна от живите същества, са енергии на Върховния Бог. Въпреки че между енергиите и техния източник няма разлика, живото същество, душата, попада под влиянието на външната енергия и започва да се мисли за равно на Върховната Божествена Личност.
Думата прападйе в тази строфа също заслужава специално внимание, защото е свързана със заключителното наставление на Бхагавад-гӣт (18.66): сарва-дхармн паритяджя мм ека шараа враджа. На друго място в Бхагавад-гӣт (7.19) Богът казва: бахӯн джанманм анте гнавн м прападяте. Думите прападйе и шараа враджа означават, че индивидуалната душа трябва да се предаде на Свръхдушата. Тогава тя ще може да разбере, че макар Върховният Бог да се намира в сърцето ѝ, Той я превъзхожда във всяко едно отношение. Богът винаги е трансцендентален, отвъд материалното проявление, макар да ни се струва, че Той и материалното проявление са едно. Според ваиавската философия Богът е едновременно тъждествен с творението си и различен от него. Материалният свят е проявление на външната енергия на Бога и понеже енергията не се различава от източника си, на нас ни се струва, че Богът и индивидуалната душа са едно и също нещо. В действителност обаче обусловената душа се намира под влиянието на материалната енергия, а Богът винаги е трансцендентален, неподвластен на тази енергия. Ако Богът не заемаше по-висше положение спрямо индивидуалната душа, думата прападйе би била лишена от смисъл, тъй като не би могло да става дума индивидуалната душа да се предаде на Върховния Бог. Думата прападйе се отнася за процеса на преданото служене. Човек не може да постигне Абсолютната Истина с празни разсъждения за въжето и змията, без да отдава предано служене. Затова в тези строфи се подчертава изключителното значение на преданото служене, което е много по-важно за постигането на Абсолютната Истина от разсъжденията и философските търсения.