No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 38

ясминн ида сад-асад-тмата вибхти
м вивека-видхути сраджи вхи-буддхи
та нитя-мукта-паришуддха-вишуддха-таттва
пратйӯха-карма-калила-практи прападйе

ясмин – в което; идам – това; сат-асат – Върховният Бог и многообразните му енергии; тмата – бивайки източник на всички причини и следствия; вибхти – проявява се; м – илюзия; вивека-видхути – постигнал освобождение чрез зрели разсъждения; сраджи – на въжето; в – или; ахи – змия; буддхи – интелект; там – нему; нитя – вечно; мукта – освободен; паришуддха – незамърсен; вишуддха – чист; таттвам – истина; пратйӯха – трансцендентален; карма – плодоносни дейности; калила – замърсявания; практим – намиращ се в духовната енергия; прападйе – да се отдаде.

В материалното тяло Богът, Върховната Личност, се проявява като тъждествен с причината и със следствието на тялото, но този, който чрез зрели разсъждения е превъзмогнал влиянието на илюзорната енергия и вече не се заблуждава, вземайки змията за въже, той разбира, че Парамтм винаги е трансцендентална, отвъд пределите на материалното творение, и че винаги пребивава в чистата вътрешна енергия. Следователно Богът е недостижим за материалните замърсявания. Човек трябва да се отдаде единствено и само на него.

Тази строфа директно опровергава концепцията на мвдӣте за пълното тъждество на индивидуалната душа и Свръхдушата. Според философията на мвдӣте живото същество и Свръхдушата са напълно еднакви; между тях няма никаква разлика. Мвдӣте заявяват, че нищо не може да съществува вън от безличностния Брахман и че чувството на обособеност от него е м, илюзия, под влиянието на която живото същество смята въжето за змия. Примерът с въжето и змията е любимият аргумент на философите мвдӣ, затова тук нарочно са използвани тези думи, представящи концепцията виварта-вда. В действителност Парамтм, Свръхдушата, е Върховната Божествена Личност и тя винаги е освободена. С други думи, Върховният Бог живее в тялото заедно с индивидуалната душа, което се потвърждава във Ведите. Те са като две птици приятели, които седят на едно и също дърво. Но Парамтм е отвъд действието на илюзорната енергия. Илюзорната енергия се нарича бахираг шакти (външна енергия), а живото същество е таастх шакти (междинна енергия). В Бхагавад-гӣт е казано, че и материалната енергия във формата на земя, вода, въздух, огън, етер и т.н., и духовната енергия, представяна от живите същества, са енергии на Върховния Бог. Въпреки че между енергиите и техния източник няма разлика, живото същество, душата, попада под влиянието на външната енергия и започва да се мисли за равно на Върховната Божествена Личност.

Думата прападйе в тази строфа също заслужава специално внимание, защото е свързана със заключителното наставление на Бхагавад-гӣт (18.66): сарва-дхармн паритяджя мм ека шараа враджа. На друго място в Бхагавад-гӣт (7.19) Богът казва: бахӯн джанманм анте гнавн м прападяте. Думите прападйе и шараа враджа означават, че индивидуалната душа трябва да се предаде на Свръхдушата. Тогава тя ще може да разбере, че макар Върховният Бог да се намира в сърцето ѝ, Той я превъзхожда във всяко едно отношение. Богът винаги е трансцендентален, отвъд материалното проявление, макар да ни се струва, че Той и материалното проявление са едно. Според ваиавската философия Богът е едновременно тъждествен с творението си и различен от него. Материалният свят е проявление на външната енергия на Бога и понеже енергията не се различава от източника си, на нас ни се струва, че Богът и индивидуалната душа са едно и също нещо. В действителност обаче обусловената душа се намира под влиянието на материалната енергия, а Богът винаги е трансцендентален, неподвластен на тази енергия. Ако Богът не заемаше по-висше положение спрямо индивидуалната душа, думата прападйе би била лишена от смисъл, тъй като не би могло да става дума индивидуалната душа да се предаде на Върховния Бог. Думата прападйе се отнася за процеса на преданото служене. Човек не може да постигне Абсолютната Истина с празни разсъждения за въжето и змията, без да отдава предано служене. Затова в тези строфи се подчертава изключителното значение на преданото служене, което е много по-важно за постигането на Абсолютната Истина от разсъжденията и философските търсения.

« Previous Next »