ТЕКСТ 39

Трансценденталистите, които се опитват да преодолеят влиянието на трите гуи на материалната природа, се делят на три категории: гнӣ, йогӣ и бхакти. И трите вида трансценденталисти се опитват да овладеят поривите на сетивата си. Тези пориви са сравнени с непрекъснато прииждащи речни вълни. В реката постоянно се образуват вълни и на практика е невъзможно някой да ги спре. По аналогичен начин, вълните на материалното наслаждение са толкова силни, че не могат да бъдат обуздани по никакъв начин, освен чрез процеса на бхакти йога. Като отдават трансцендентално предано служене в лотосовите нозе на Бога, бхактите постоянно изпитват трансцендентално блаженство и желанията им за материално наслаждение изчезват от само себе си. А гнӣте и йогӣте, които не са привързани към лотосовите нозе на Бога, само се борят с вълните на желанията. В тази строфа Санат-кумра казва за тях, че са рикта-матая („чужди на преданото служене“). С други думи, въпреки че гнӣте и йогӣте се опитват да се освободят от желанията за материални дейности, те все повече се омотават в псевдофилософски разсъждения и в неистови усилия да прекратят дейностите на сетивата си. В Първа Песен на Бхгаватам вече се каза:

Тук отново е подчертана същата идея. Бхаджа всудевам означава, че този, който се е посветил да служи с любов и преданост на Ка, сина на Васудева, много лесно може да спре вълните на материалните желания. Докато усилията на оня, който изкуствено се опитва да потисне желанията си, са обречени на неуспех. Желанията за плодоносни дейности са като яки дървета, които са пуснали в сърцето ни дълбоки корени, но преданото служене може да ги изкорени, защото събужда в живото същество по-висши желания. Човек може да се раздели с низките желания само когато изпитва желания от по-висш порядък. Желанията не могат да бъдат спрени. За да не стане пленник на низки желания и страсти, човек трябва да развие желание да постигне Върховния. Гнӣте се стремят да се слеят с Върховния, но това желание също е кма (похот), както и желанието на йогӣте да постигнат мистични сили. За разлика от тях, бхактите не се стремят към никакви материални наслади и затова се пречистват. Те не прибягват до изкуствени методи, за да се освободят от желанията си. За тези, които са намерили подслон при лотосовите нозе на Бога, желанията се превръщат в извор на духовно блаженство. В тази строфа Кумрите казват, че лотосовите нозе на Бог Ка са непресъхващият източник на всички наслади. Затова човек трябва да потърси убежище при тях, вместо напразно да се опитва да унищожи желанията си за материални наслади. Докато не се освободим от материалните желания, няма да можем да се освободим от плена на материалното съществуване. Някой може да възрази, че докато реката тече, вълните ѝ никога не могат да бъдат спрени. Но реката носи водите си към морето и когато морският прилив я залее, тя се слива с морето и морските вълни поглъщат речните. По същия начин, преданият, който има интелигентност, непрекъснато мисли за толкова много неща, свързани със служенето за Бога в Ка съзнание, че вълните на неговото желание да служи на Бога заливат застоялите води на материалните му желания. мунчря казва, че откакто е започнал да служи на лотосовите нозе на Бога, нови и нови желания за предано служене непрекъснато вливат водите си в пълноводната река на предаността и нейното могъщо течение окончателно е помело всички застояли желания за плътски наслади. мунчря дори казва, че само при мисълта за тези наслади той плюе от отвращение. В Бхагавад-гӣт (2.59) също е казано: пара дв нивартате. И така, като култивираме в себе си желание да служим с любов в лотосовите нозе на Върховния Бог, ние побеждаваме всичките си желания за материални сетивни наслади.