No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 44

пр др сут брахман
гхш ча са-париччхад
рджя бала махӣ коша
ити сарва ниведитам

пр – живот; др – съпруга; сут – деца; брахман – о, велики брхмае; гх – дом; ча – също; са – със; париччхад – всички вещи; рджям – царство; балам – сила; махӣ – земя; коша – съкровищница; ити – така; сарвам – всичко; ниведитам – подарено.

Царят продължи: Затова, скъпи брхмаи, моят живот, съпругата ми, децата, дома, мебелите и покъщнината ми, царството, силата, земята и цялата ми съкровищница – нека всичко това бъде ваше.

В някои варианти на този текст вместо думата др е употребена думата ря, която значи „богатство“. В Индия и до днес има богати хора, които носят титлата ря. Един от великите предани на Бог Чайтаня Махпрабху се наричал Рмнанда Ря, защото бил губернатор на Мадрас и притежавал несметни богатства. Днес също се срещат притежатели на тази титла: Рай Бахадур, Рай Чаудхури и др. Др, съпругата, не може да бъде подарявана на брхмаите. Човек може да даде всичко на достойните личности, които имат право да приемат пожертвования, но никъде не е казано, че може да им предложи собствената си жена. От тази гледна точка вариантът, в който е използвана думата ря, е по-правилен от този с думата др. Освен това, тъй като Птху Махрджа предложил на Кумрите всичко, което имал, не е нужно думата коша („съкровищница“) да се споменава отделно. Царете и императорите имали лична съкровищница, която се наричала ратна-бха. Това било специално помещение, в което се пазели особено скъпите бижута: гривни, огърлици и други накити, подарени на царя от поданиците му. Тези скъпоценности били съхранявани отделно от общата хазна, в която постъпвали приходите за държавата. Птху Махрджа предложил в лотосовите нозе на Кумрите скъпоценностите, които били негова лична собственост. Вече стана дума, че цялото имущество на царя всъщност принадлежало на брхмаите и Птху Махрджа просто го използвал за нуждите на държавата. Щом то вече било собственост на брхмаите, как царят можел отново да им го подарява? Коментирайки този стих, Шрӣпда Шрӣдхара Свмӣ обяснява, че Махрджа Птху предложил царските си богатства на мъдреците, както слугата поднася храна на господаря си. Храната и така принадлежи на господаря, защото продуктите са купени с негови средства, но слугата първо сготвя от продуктите различни блюда и чак тогава ги предлага на господаря си. По същия начин постъпил и Птху Махрджа, като предложил на Кумрите всичко, което владеел.

« Previous Next »