ТЕКСТ 43
нипдиташ ча кртснйена
бхагавадбхир гхлубхи
сдхӯччхиа хи ме сарвам
тман саха ки даде
нипдита ча – и волята също е изпълнена добросъвестно; кртснйена – напълно; бхагавадбхи – от представителите на Върховната Божествена Личност; гхлубхи – от най-състрадателните; сдху-уччхиам – остатъци от трапезата на святите личности; хи – несъмнено; ме – мое; сарвам – всичко; тман – сърце и душа; саха – заедно със; ким – какво; даде – да дам.
Скъпи брхмае, ти съвършено изпълни волята на Бога, защото си състрадателен досущ като него. Сега аз съм длъжен да ти се отплатя с някакъв дар, но всичко, което имам, са остатъци от трапезата на великите мъдреци. Какво бих могъл да ти предложа?
В тази строфа особено важна е думата сдхӯччхиам. Птху Махрджа получил царството си от Бхгу и от другите святи личности, както човек получава остатъци от нечия трапеза. След смъртта на цар Вена светът останал без достоен владетел. Хората страдали от толкова много беди, че великите светци начело с Бхгу Муни решили да създадат от мъртвото тяло на Вена нов цар – цар Птху. Тъй като Махрджа Птху бил получил царството си по милостта на светците, той не искал да го раздава пак на светците, в случая на Кумрите. От милост към сина си бащата може да му даде остатъците от своята храна, но синът не може да предлага обратно на баща си неговите огризки. Птху Махрджа бил в подобно положение – всичко, което притежавал, било остатък от чужда трапеза и той не можел да го предложи на Кумрите. Но въпреки това, по косвен начин, той предложил на Кумрите всичко, което имал, и те се разпоредили със собствеността му така, както намерили за добре. Следващата строфа изяснява този момент.