ТЕКСТ 62

Когато Бог Чайтаня разговарял със Срвабхаума Бхачря, последовател на философията брахма-вда, или мвда, Той го почел, наричайки го въплъщение на Бхаспати. Бхаспати е главен жрец на райските планети и освен това велик логик. От тази строфа става ясно, че Махрджа Птху бил не само велик предан, погълнат от любовно служене на Бога, но имал и толкова задълбочени познания върху ведическите писания, че можел да победи в диспут всички имперсоналисти и мвдӣ. Примерът на Птху Махрджа ни учи, че един ваиава (предан) трябва не само да служи на Бога с преданост и постоянство, но ако е необходимо, трябва да е готов да влезе в словесен двубой с имперсоналистите и мвдӣте и с помощта на знанията си по логика и философия да обори теорията им, че Абсолютната Истина е безличностна.

Богът, Върховната Личност, притежава съвършен контрол над сетивата си и е най-великият брахмачрӣ. Когато Ка бил избран да оглави Рджасӯя-ягята на Махрджа Юдхихира, дядо Бхӣмадева го възхвалил и го нарекъл най-великият брахмачрӣ. Бхӣмадева сам бил брахмачрӣ, затова можел да различи един брахмачрӣ от един вябхичрӣ. Птху Махрджа бил семеен човек и баща на пет деца, но въпреки това напълно владеел сетивата си. Този, който зачева деца в Ка съзнание, грижейки се за благото на човечеството, всъщност е брахмачрӣ. А който зачева децата си като котките и кучетата, не е добър баща. Думата брахмачрӣ значи още „този, който действа на равнището на Брахман“, т.е. който се занимава с предано служене. Концепцията за безличностния Брахман сама по себе си предполага бездействие, но тези, чиито дейности са свързани с Върховната Божествена Личност, с пълно право могат да бъдат наречени брахмачрӣ. В този смисъл Птху Махрджа бил съвършен пример за брахмачрӣ и едновременно с това и за гхастха. Думата Виваксеннувартиу се отнася за преданите, които непрекъснато служат на Бога. Всички останали предани трябва да следват техния пример. Шрӣла Нароттама дса хкура казва: ей чхая госи ра, муи тра дса. Той е готов да стане ученик на всеки, който върви по стъпките на шестимата Госвмӣ.

Като всички ваиави, Махрджа Птху винаги давал закрила на кравите и служел на духовните учители и достойните брхмаи. Освен това той бил много смирен, благ и вежлив и когато вършел благотворителни дейности в името на обикновените хора, работел така, сякаш ставало дума за собствените му интереси. С други думи, Махрджа Птху се занимавал с благотворителност не за да се покаже пред хората, а от искрено състрадание и чувство на дълг. Така трябва да се извършват всички благотворителни дейности в името на човека.