ТЕКСТ 8
ки тася дурлабхатарам
иха локе паратра ча
яся випр прасӣданти
шиво виуш ча снуга
ким – какво; тася – негово; дурлабха-тарам – рядко достижимо; иха – в този свят; локе – свят; паратра – след смъртта; ча – или; яся – този, от когото; випр – брхмаите и ваиавите; прасӣданти – са доволни; шива – всеблаг; виу – Бог Виу; ча – а също и; са-ануга – съпровождани.
Човек, който е успял да достави радост на брхмаите и на ваиавите, може да постигне дори онова, което се постига най-рядко и в този живот, и след смъртта. Нещо повече, той си спечелва милостта на всеблагия Шива и на Бог Виу, който е вечен спътник на брхмаите и ваиавите.
Брхмаите и ваиавите носят в сърцата си всеблагия Бог Виу. Брахма сахит (5.38) утвърждава:
премджана-ччхурита-бхакти-вилочанена
санта садаива хдайеу вилокаянти
я шмасундарам ачинтя-гуа-сварӯпа
говиндам ди-пуруа там аха бхаджми
Преданите са изпълнени с толкова силна любов към Върховната Божествена Личност, Говинда, че винаги носят образа му в сърцата си. Богът се намира в сърцето на всеки, но ваиавите и брхмаите реално усещат присъствието му и като съзерцават Върховния, постоянно изпитват екстаз. Затова се казва, че те носят Виу със себе си. Където и да отидат, те носят със себе си Бог Виу, Шива и преданите на Бога. Четиримата Кумри били брхмаи, затова, когато пристигнали в двореца на Махрджа Птху, с тях дошли също Бог Виу и преданите му. Оттук следва, че когато брхмаите и ваиавите са доволни от някого, Бог Виу също е доволен от него. Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура потвърждава това в своите осем станси във възхвала на духовния учител: яся прасдд бхагават-прасда. Като удовлетворява духовния учител, който е едновременно и брхмаа, и ваиава, човек удовлетворява Върховната Божествена Личност. А този, който е удовлетворил Върховната Божествена Личност, повече няма към какво да се стреми нито в този живот, нито след смъртта си.