ТЕКСТ 15
яд укта патхи дена
гиришена прасӣдат
тад дхянто джапанташ ча
пӯджаянташ ча саят
ят – това; уктам – казано; патхи – по пътя; дена – срещайки; гиришена – от Шива; прасӣдат – много доволен; тат – това; дхянта – размишлявайки; джапанта ча – и повтаряйки; пӯджаянта ча – и обожавайки; саят – с голямо внимание.
Когато напуснаха дома си, за да се подложат на суров аскетизъм, синовете на Прчӣнабархи срещнаха Шива, който прояви голяма милост към тях и им даде знание за Абсолютната Истина. Прачетсите постоянно мислеха за наставленията му, повтаряха ги и благоговейно ги обожаваха.
За да се подлага на лишения и доброволни мъчения или да извършва каквато и да е друга форма на предано служене, човек трябва да бъде ръководен от духовен учител. В тази строфа ясно е казано, че десетимата синове на Махрджа Прчӣнабархи имали щастието да срещнат Шива, който великодушно им дал напътствия за техните отречения. Шива всъщност станал духовен учител на Прачетсите, а те от своя страна приели думите му с такова благоговение, че просто като размишлявали върху тях (дхянта), постигнали съвършенство. Това е тайната на успеха. Щом получи духовно посвещение и чуе волята на духовния си учител, ученикът трябва с цялото си същество да мисли единствено за тази повеля, без да се отклонява с нищо друго. Такова е мнението и на Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура, който в коментара си към стих от Бхагавад-гӣт: вявастмик буддхир екеха куру-нандана (Бхагавад-гӣт, 2.41) пише, че волята на духовния учител е смисъл на живота за ученика. Ученикът не трябва да се грижи дали ще се върне вкъщи, при Бога; неговата първа задача е да изпълни повелята на духовния си учител. Затова той постоянно трябва да мисли за нея – това е съвършената медитация. Нещо повече, той трябва да намери начин да изпълни тази повеля и така да я обожава по най-съвършен начин.