ТЕКСТ 42

В тази строфа особено важни са думите кя акуха-медхасе. Откривайки принципа на неопределеността, съвременните учени изчерпаха възможностите на своите методи и апаратура. В действителност живото същество не може да има умствена дейност, която да не е ограничена от времето и пространството. Живото същество се нарича ау, т.е. „атом“, безкрайно малка частица от върховната душа, и мозъкът му също е с нищожен капацитет; той не може да усвои безкрайно количество знание. Това обаче не означава, че Върховната Божествена Личност, Ка, също има ограничен мозък. Нищо, което Ка казва или прави, не е ограничено от времето и пространството. В Бхагавад-гӣт (7.26) Богът заявява:

„О, Арджуна, като Бог, Аз зная всичко, което се е случило в миналото, всичко, което се случва в настоящето, и всичко, което ще се случи в бъдеще. Аз познавам всички живи същества, но мен никой не ме познава“.

Ка знае всичко, но него може да разбере само този, към когото Ка прояви благосклонност. Следователно принципът на неопределеността по никакъв начин не засяга Ка и неговите представители. Думите на Ка са всесъвършени и истинни, валидни едновременно за миналото, настоящето и бъдещето. За този, който добре знае какво казва Ка, не съществува неопределеност. Движението за Ка съзнание се основава на Бхагавад-гӣт такава, каквато е, каквато е била изговорена от Бог Ка, затова за участниците в него и дума не може да става за неопределеност.

В тази строфа Бог Ка е наречен шим ӣша. Великите святи личности, мъдреци и полубогове са способни да благославят обикновените живи същества, но те самите получават благословии от Върховната Божествена Личност. Само който е благословен от Ка, може да дава благословии на другите. Заслужава да обърнем внимание и на думата манаве, означаваща „на върховния Ману“. Във ведическите писания върховният Ману е Свямбхува Ману, инкарнация на Ка. Всички Манувци са инкарнации на Ка (манвантара-аватра), надарени от него със специално могъщество. В един ден на Брахм има четиринайсет Манувци, в един месец – четиристотин и двайсет, в една година – пет хиляди и четирийсет, а общият брой на Манувците през целия живот на Брахм е петстотин и четири хиляди. Тъй като Манувците са ръководители на човешкото общество, върховен повелител на цялото човечество в крайна сметка е Бог Ка. Думата манаве има и друго значение: „най-съвършената мантра“. Мантрата освобождава обусловената душа от материалното робство. Затова, като повтаря мантрата Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе, човек може да постигне освобождение от всички материални условия.

Кратмане: всяко нещо има причина. Дадената строфа отхвърля концепцията за случайността. Щом всяко нещо има причина, не може да се говори за случайност. Понеже са неспособни да открият истинската причина, псевдофилософите и мнимите учени неразумно твърдят, че всичко става случайно. В Брахма сахит Ка е наречен причината на всички причини, затова тук Шива се обръща към него с името кратмане. Личността на Ка е изначалната причина на всичко, коренът и семето на всичко. Във Веднта сӯтра (1.1.2) по този повод е казано: джанмдй ася ята – Абсолютната Истина е върховната причина на всички еманации.

Думата скхя-йогешваря също е важна в този контекст. В Бхагавад-гӣт Ка е наречен Йогешвара, господар на всички мистични сили. Само който притежава необозрими мистични способности, може да бъде признат за Бог. В днешната епоха на Кали хора с незначително мистично могъщество се провъзгласяват за Бог, но тези псевдобогове са просто глупаци – единствено Ка е Върховната Личност, която притежава всички мистични способности и йогийски съвършенства. Системата скхя йога, станала толкова популярна в днешно време, е създадена от атеиста Капила, но основоположник на първоначалната, на истинската скхя йога е друг Капила, който бил инкарнация на Ка и син на Девахӯти. Датттрея, друга инкарнация на Ка, също разяснявал системата скхя йога. Следователно Ка е източникът на всички видове скхя йога и на всички мистични йогийски сили.

Думите пуруя пуря също заслужават отделно внимание. В Брахма сахит Ка е характеризиран като ди-пуруа – изначалната личност, изначалният наслаждаващ се. В Бхагавад-гӣт Той отново е наречен пура-пуруа, най-древната личност. Но въпреки че е най-древната личност, в същото време Той е най-младият от всички, нава-яувана. Друга съществена дума в този текст е думата дхармя. Тъй като всички религиозни принципи водят началото си от Ка, в Шрӣмад Бхгаватам (6.3.19) е казано: дхарма ту скд бхагават-праӣтам. Никой не може да създава нова религия, защото религията вече съществува, тя е дадена от Бог Ка. В Бхагавад-гӣт Ка описва същността на изначалната дхарма и ни моли да оставим всички други религиозни правила и канони. Истинската дхарма е да се предадем изцяло на него. В Махбхрата също е казано:

Този, който съвършено е овладял Ведите; който е техен съвършен познавач (випра); който знае истинската същност на духовния живот, този човек смята Ка за своя сантана-дхарма. Така Шива ни учи на основните принципи на сантана-дхарма.