ТЕКСТ 44

В шрути (още веда-мантра) се казва, че Върховната Абсолютна Истина е сарва-кма сарва-гандха сарва-раса. С други думи, Върховният Бог е расо ваи са, източникът на всички блажени отношения (раси). Ние имаме различни сетива, чрез които виждаме, възприемаме вкусове, миризми, допир и т.н. Всички потребности на нашите сетива могат да бъдат задоволени, когато сетивата ни служат на Бога. Хӣкеа хӣкеша-севана бхактир учяте – „Бхакти означава да използваме всичките си сетива в служене на господаря на сетивата, Хӣкеша“ (Нрада пачартра). Но материалните сетива не могат да бъдат използвани в служене на Бога. Следователно човек трябва да се освободи от материалните обозначения. Сарвопдхи-винирмукта тат-паратвена нирмалам. Човек трябва да се освободи от всички обозначения и неверни отъждествявания и по този начин да се пречисти. Когато със сетивата си служим на Бога, може да задоволим по съвършен начин техните желания и потребности. Следователно Шива иска да вижда Бога в образ, който е недостижим за последователите на будизма.

Имперсоналистите и будистите също могат да видят образа на Абсолюта. В будистките храмове има статуи на медитиращия Буда, но за тях не се извършва богослужение, както за изображенията на Рдх-Ка, Сӣт-Рма или Лакмӣ-Нряа във ваиавските храмове. Всички ваиавски сампради (духовни школи) обожават или Рдх-Ка, или Лакмӣ-Нряа. Шива, като всички предани, иска да вижда в цялото му съвършенство именно този образ на Бога. Думите рӯпа приятама свнм, които Шива използва, подчертават, че той иска да види образа, който е най-любим на преданите. Особено важна в случая е думата свнм, защото само преданите са толкова свидни на Бога, Върховната Личност. Гнӣте, йогӣте и кармӣте не са му толкова скъпи, защото кармӣте искат от него само да изпълнява желанията им, гнӣте искат да го постигнат, за да се слеят с него, а йогӣте искат да виждат частичното му проявление Парамтм, намиращо се в сърцата им. Но бхактите, преданите, искат да виждат Бога в неговия най-съвършен облик. В Брахма сахит (5.30) се казва:

„Прекланям се пред Говинда, извечния Бог с очи като разцъфнали лотоси и с пауново перо в косите, който изкусно свири на флейта. Неговият прелестен образ е обагрен със синевата на облаците, а неповторимото му очарование покорява милиони богове на любовта“. Шива иска да вижда Върховната Божествена Личност именно в този образ. С други думи, той иска да вижда Бога в образа, в който Той се явява пред своите предани, бхгаватите. И така, Шива иска да вижда Бога в пълното му съвършенство, а не по начина, по който го възприемат имперсоналистите и будистите. В многообразните си форми Богът остава един (адваитам ачютам андим), но въпреки това обликът му на юноша, който се забавлява с гопӣте и е приятел на пастирчетата (кишора-мӯрти), е най-съвършен. Затова ваиавите смятат този образ на Бога, в който Той извършва забавленията си във Вндвана, за най-главен.