ТЕКСТ 1

Тази глава е много поучителна, защото разказва за монархическото управление в древни времена. Преди да се оттегли от престола, цар Бархиат изпратил синовете си да се подложат на лишения и аскетизъм, за да могат да станат съвършени монарси, които се грижат за благото на своите поданици. А през това време самият той изслушал наставленията на великия мъдрец Нрада за природата на материалния свят и за живото същество, което желае да му се наслаждава. Това ясно показва как царете и принцовете били учени да управляват. Царят се грижел за благополучието на поданиците си така, че да може те да постигнат Върховната Божествена Личност. Човешката форма на живот ни е дадена, за да разберем Бога, нашите взаимоотношения с него и дейностите, с които му служим. Царете се грижели за духовното развитие на всички поданици, затова както те, така и поданиците им имали Ка съзнание и били щастливи. Във връзка с това не бива да забравяме, че царската династия, към която принадлежал цар Прчӣнабархиат, водела началото си от Махрджа Дхрува – велик предан, най-прославения ученик на Нрада Муни. По това време цар Прчӣнабархиат бил твърде много погълнат от плодоносни дейности и извършвал различни видове яги. Като извършва яги, човек може да се издигне до по-висшите планетни системи или до райското царство, но в никакъв случай не е в състояние да постигне освобождение или да се върне вкъщи, при Бога. Когато великият мъдрец Нрада видял, че увлечен от плодоносни дейности, един потомък на Махрджа Дхрува се отклонява от верния път, той изпитал състрадание и лично дошъл да поучи царя, че най-великото благо за хората е бхакти йога. В тази глава ще открием удивителен разказ за това, как с помощта на иносказания Нрада Муни запознал цар Прчӣнабархиат с бхакти йога.