No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 14

пркропаванла-
парикхаир ака-торааи
свара-раупясаи шгаи
сакул сарвато гхаи

пркра – стени; упавана – паркове; ала – кули; парикхаи – с канали; ака – прозорци; торааи – с порти; свара – златни; раупя – сребърни; аясаи – направени от желязо; шгаи – с куполи; сакулм – пренаселен; сарвата – навсякъде; гхаи – с къщи.

В този град, който беше заобиколен с паркове и ограден от стени, се виждаха много канали и кули. Къщите имаха прозорци и бяха украсени със златни, сребърни и железни куполи.

Стените, защитаващи тялото, олицетворяват кожата. Космите по тялото са парковете, а най-издигнатите му части (носът и главата) са кулите. Бръчките и вдлъбнатините по тялото са сравнени с канали, очите – с прозорци, а клепачите – с кепенци. Трите вида метал – златото, среброто и желязото – представят трите гуи на материалната природа. Златото е символ на гуата на доброто, среброто – на гуата на страстта, а желязото – на гуата на невежеството. Другаде тялото се сравнява с торба, в която има три основни съставки (три-дхту): слуз, жлъчка и въздух (капха, питта и вю). Ястма-буддхи куапе три-дхтуке. В Бхгаватам (10.84.13) е казано, че който се отъждествява с тази торба, пълна със слуз, жлъчка и въздух, по нищо не се различава от магаретата и кравите.

« Previous Next »