ТЕКСТ 27
ка ете 'нупатх йе та
екдаша мах-бха
ет в лалан субхру
ко 'я те 'хи пура-сара
ке – кои; ете – всички тези; анупатх – придружители; йе – тези, които; те – твои; екдаша – единайсет; мах-бха – много силни телохранители; ет – всички тези; в – също; лалан – жени; су-бхру – о, красивоока; ка – коя; аям – това; те – твоя; ахи – змия; пура – отпред; сара – върви.
Скъпа лотосоока, кои са тези единайсет силни телохранители, които те съпровождат? Кои са тези десет слуги, които са ти особено приближени? Кои са жените, следващи десетте слуги? И коя е тази змия, вървяща пред тебе?
Десетте яки слуги на ума са петте деятелни сетива и петте сетива за придобиване на информация. Тези десет сетивни органа действат под егидата на ума. Умът и десетте сетива са единайсетте яки телохранители, за които се говори в тази строфа. Стотиците жени, подчинени на телохранителите, тук са наречени лалан. Интелигентността управлява ума, умът се разпорежда със сетивата, а сетивата имат безброй неосъществени желания. Но всички тези зависят от жизнената сила, олицетворена тук от змията. Докато я има жизнената сила, работи умът, под неговия контрол действат сетивата, а те на свой ред пораждат безброй материални желания. Всъщност обусловеното живо същество, пураджана, е обременено от огромен брой атрибути, които са източник на постоянни тревоги и грижи. Само който се е предал на Бога, Върховната Личност, и се е оставил изцяло в неговите ръце, е свободен от подобни грижи. Ето защо Прахлда Махрджа съветва човека, отдал се на материалистичен живот, в който всичко е преходно и нищо не е вечно, да приеме подслон при Върховната Божествена Личност и да захвърли своите измислени отговорности, за да се освободи от всички тревоги и грижи.