ТЕКСТ 28
тва хрӣр бхавнй асй атха вг рам пати
вичинватӣ ки мунивад рахо ване
твад-агхри-кмпта-самаста-кма
ква падма-коша патита каргрт
твам – ти; хрӣ – свян; бхавнӣ – съпругата на Шива; аси – са; атха – по-скоро; вк – Сарасватӣ, богинята на знанието; рам – богинята на щастието; патим – съпруг; вичинватӣ – търсиш, мислиш за; ким – ти ли си; муни-ват – като мъдрец; раха – на това уединено място; ване – в гората; тват-агхри – нозете ти; кма – желаейки; пта – постигнал; самаста – всички; кмам – желани неща; ква – къде е; падма-коша – лотосът; патита – паднал; кара – от ръката; агрт – от предната част, или дланта.
О, красавице, ти си самата богиня на щастието! А може би си жената на Шива или пък си богинята на знанието, която е съпруга на Брахм? Макар че сигурно си една от тях, аз виждам как се луташ из тази гора. Ти си толкова мълчалива, че приличаш на великите мъдреци. Да не би да търсиш своя съпруг? Който и да е той, като види колко си му вярна и предана, сам ще дойде, за да обладае всички богатства. Всъщност мисля, че ти си самата богиня на щастието, но не виждам в ръката ти лотоса. Кажи, къде си го захвърлила?
Всеки смята себе си за изключително умен. Когато някой иска да се ожени за красива жена, той използва интелигентността си, за да се кланя на Ум, съпругата на Шива. Този, който иска да стане учен като Брахм, използва интелигентността си в поклонение на Сарасватӣ – съпруга на Брахм и богиня на знанието. А човек, който се стреми да стане богат колкото Бог Виу, почита Лакмӣ, неговата съпруга. Въпросите, които цар Пураджана (живото същество) задава тук, показват, че той е объркан и не знае как да използва интелигентността си. Човек трябва да използва интелигентността си в служба на Върховната Божествена Личност. Когато я оползотворява по такъв начин, богинята на щастието мигновено става благосклонна към него. Лакмӣ, богинята на щастието и процъфтяването, никога не напуска своя съпруг, Бог Виу. Затова, когато човек се покланя на Виу, той спечелва и нейната благосклонност. Не бива като Рваа да се кланяме само на богинята на щастието, защото тя не може да остане дълго без своя съпруг. Ето защо едно от имената ѝ е Чачал, „Непостоянната“. Очевидно е, че в тази строфа Пураджана, който задава въпроси на девойката, олицетворява интелигентността на живото същество. Свенливостта на девойката не само че се харесала на царя, но и все по-силно го привличала. Всъщност той искал да се ожени за младата жена и затова я попитал дали е омъжена или пък възнамерява да се омъжи. Това е типичен пример за бхога-иччх, желанието за наслаждение. Когато е овладяно от такива желания, живото същество се обрича на обусловено съществуване в материалния свят, а когато се отърси от тях, постига освобождение. Девойката била така красива, та цар Пураджана я сравнявал с богинята на щастието, но същевременно той бил предпазлив, защото знаел, че само Бог Виу може да се наслаждава на богинята на щастието. И тъй като не бил сигурен дали това момиче наистина е богинята на щастието, той го попитал защо не държи в ръката си лотос. Материалният свят също може да се приеме за богинята на щастието, защото материалната енергия действа под надзора на Виу, както е обяснено в Бхагавад-гӣт (мадхякеа практи сӯяте са-чарчарам).
Нито едно живо същество не може да се наслаждава на материалния свят. Който търси в него сетивни наслади, веднага се превръща в демон, като Рваа, Хираякашипу, Каса и т.н. Рваа искал да се наслаждава на богинята на щастието, Сӣтдевӣ, затова бил унищожен заедно с целия си род, могъщество и богатство. Ала живото същество може да се наслаждава на м, с която го е дарил Виу. Като задоволява своите сетива и желанията си, човек се наслаждава на м, а не на богинята на щастието.