ТЕКСТ 3

Прабодхнанда Сарасватӣ хкура, един от великите предани на Бог Чайтаня, казва, че каиваля, сливането със сиянието Брахман, е равносилно на ад, а издигането до по-висши планетни системи в търсене на райски наслади е просто фантасмагория. С други думи, преданият не проявява ни най-малък интерес към целите, които гнӣте и кармӣте преследват. Най-висшата цел, към която се стремят кармӣте, е да се издигнат до райското царство, а гнӣте искат да се слеят със сиянието Брахман. Безспорно гнӣте стоят по-високо от кармӣте, както утвърждава и Бог Чайтаня. Кои-карманиха-мадхйе ека гнӣ шреха: „Един гнӣ (имперсоналист) е много по-издигнат от хиляди, които се занимават с плодоносни дела“ (Чайтаня Чаритмта, Мадхя, 19.147). Ето защо преданият никога не поема по пътя на карма, т.е. не извършва плодоносни дейности, за да се издигне до по-висши планети. Нрада Муни изпитал състрадание към цар Прчӣнабархиат, когато видял, че царят се занимава с плодоносни дейности. Разбира се, хората, които се стремят да постигнат по-висши планети, като извършват яги, стоят по-високо от обикновените материалисти, заети изключително със светски дела. Но от гледна точка на чистото предано служене и карма, и гна са проявления на илюзорната енергия, които само отклоняват човека от верния път.