ТЕКСТ 4
шреяс тва катамад рджан
карматмана ӣхасе
дукха-хни сукхвпти
шреяс тан неха чеяте
шрея – най-висшето благо; твам – ти; катамат – какво; рджан – о, царю; карма – с плодоносни дейности; тмана – на душата; ӣхасе – искаш; дукха-хни – избавяне от всички страдания; сукха-авпти – постигане на пълно щастие; шрея – благословия; тат – това; на – никога; иха – във връзка с това; ча – и; ияте – е постижимо.
Нрада Муни попита цар Прчӣнабархиат: Скъпи царю, какво искаш да постигнеш с тези плодоносни дела? Главната цел на живота е човек да се избави от всички страдания и да стане щастлив, но тези неща не се постигат чрез плодоносни дейности.
Материалният свят е царство на илюзията, която забулва истинския разум на живото същество. Човекът в гуата на страстта работи, без да изправи гръб, за да постигне нещо за себе си, но не разбира, че времето никога няма да му позволи да се наслаждава вечно на каквото и да било. Резултатът, който той постига, не си заслужава положените усилия. Но дори и да си заслужаваше усилията, той неизбежно му носи и страдание. Ако един бедняк иска да си купи къща, кола и други вещи, той трябва години наред да работи ден и нощ, за да може да се сдобие с тях. Човек не може да постигне щастие, без да се подложи на страдание.
Всъщност в материалния свят няма чисто щастие. Ако искаме да се наслаждаваме, се налага и да страдаме. С две думи, страданието е в самата природа на материалния свят и всички удоволствия, които се опитваме да постигнем, са просто илюзия. Каквото и да правим, винаги ще сме принудени да търпим болките на раждането, старостта, болестите и смъртта. Каквито и лекарства да откриваме, никога няма да избегнем страданията, причинявани от болестите и от смъртта. Болестите и смъртта не могат да бъдат спрени с лекарства. И така, в материалния свят няма щастие, но под влияние на илюзията човек упорито работи, за да го постигне. Всъщност той мисли, че собственият му тежък труд е това щастие. Точно това се нарича илюзия.
И така, Нрада Муни попитал цар Прчӣнабархиат какво иска да постигне с всички тези разточителни жертвени церемонии. Дори да се издигне до някоя райска планета, човек не се избавя от страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта. Някой може да възрази, че и преданите са принудени да изпитват много страдания, когато се подлагат на аскетизъм и въздържания в преданото служене. Наистина, за начинаещите може да е трудно да следват принципите на преданото служене, но те поне имат надеждата, че накрая ще могат да се освободят от всички страдания и постигайки съвършенство, ще имат най-висшето щастие. За кармӣте няма такава надежда, защото дори да се издигнат до по-висши планети, с това те не се спасяват от страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта. Дори Брахм, който живее на най-висшата планетна система (Брахмалока), рано или късно умира. Безспорно, той не се ражда и не умира като обикновените хора, но понеже е в материалния свят, дори той не може да избегне болките на раждането, старостта, болестите и смъртта. Ако човек наистина иска да се освободи от тези страдания, той трябва да се заеме с предано служене. Самият Бог потвърждава това в Бхагавад-гӣт (4.9):
джанма карма ча ме дивям
ева йо ветти таттвата
тяктв деха пунар джанма
наити мм ети со 'рджуна
„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“.
Преданият, който е постигнал пълно Ка съзнание, след смъртта си повече не се ражда в материалния свят. Той се връща вкъщи, при Бога. Това е съвършеното щастие, непомрачено от никакво страдание.