ТЕКСТ 34
ихдя сантам тмна
видма на тата парам
йенея нирмит вӣра
пурӣ шараам тмана
иха – тук; адя – днес; сантам – съществуващи; тмнам – живи същества; видма – толкова знаем; на – не; тата парам – отвъд това; йена – от кого; иям – този; нирмит – създаден; вӣра – о, велики герою; пурӣ – град; шараам – убежище; тмана – на всички живи същества.
О, велики герою, знаем само, че сега се намираме тук, на това място. Нямаме представа какво ще стане впоследствие. Ние всъщност сме толкова безразсъдни, че дори не се питаме кой е създал това хубаво място, в което сме се приютили.
Подобна липса на Ка съзнание се нарича невежество. Шрӣмад Бхгаватам (5.5.5) отсъжда: парбхавас твад абодха-джта. Всеки се ражда невежа. Според Бхгаватам в материалния свят всички се раждат невежи. В невежеството си хората създават хуманизъм, патриотизъм, интернационализъм, наука, философия и най-различни други неща. Но принципът, залегнал в основата на всички тези творения на човешката мисъл, е невежеството. Тогава каква стойност има цялото развитие на познанието, ако в основата му стои невежеството? Докато човек не възстанови своето Ка съзнание, всичките му дейности са фиаско. Човешкият живот е предназначен да разпръсне тъмата на невежеството, но хората не знаят как да сторят това и само строят и създават най-различни неща. Смъртта обаче слага край на всичките им завоевания.