ТЕКСТ 39
дхармо хй атрртха-кмау ча
праджнандо 'мта яша
лок вишок вирадж
н на кевалино виду
дхарма – религиозен обред; хи – несъмнено; атра – тук (в гхастха-шрама, т.е. в семейния живот) ; артха – икономическо развитие; кмау – сетивно наслаждение; ча – и; прадж-нанда – удоволствието да имаш поколение; амтам – резултатите от жертвоприношенията; яша – известност; лок – планетни системи; вишок – без скръб; вирадж – без болести; н – което; на – никога; кевалина – трансценденталистите; виду – знаят.
Жената продължи: В материалния свят семейните намират щастие в религиозните обреди и дейностите за икономическо процъфтяване, в сетивното наслаждение и отглеждането на потомство – внуци и синове. След това семейният започва да се стреми към освобождение и известност. Той извършва жертвени церемонии, защото знае, че те ще го издигнат до по-висши планети. Но всички тези видове материално щастие са практически неизвестни на трансценденталистите. Те не могат дори да си представят подобно щастие.
Във Ведите са описани две посоки на човешките дейности: правтти-мрга и нивтти-мрга. В основата и на двата пътя са религиозните принципи. При животните съществува само правтти-мрга. Правтти-мрга е сетивното наслаждение, а нивтти-мрга – процесът на духовното развитие. Животните и демоните нямат понятие от нивтти-мрга, но те нямат реална представа и от правтти-мрга. Според правтти-мрга човек може да се стреми към сетивни наслади, но трябва да удовлетворява сетивата си в съгласие с наставленията на Ведите. Например всеки изпитва еротични желания и в демоничното общество не се налагат никакви ограничения в това отношение. Но във ведическата култура човек задоволява тези свои желания единствено в съгласие с указанията на Ведите. Така с напътствията си Ведите дават възможност на цивилизования човек да задоволява потребността си от сетивни удоволствия.
При пътя на духовното себепознание (нивтти-мрга) половите отношения са напълно забранени. Обществото се дели на четири духовни общности – брахмачаря, гхастха, внапрастха и саннса, и според наставленията на Ведите само семейните (гхастхите) имат право да следват пътя на правтти-мрга. В духовните степени брахмачаря, внапрастха и саннса половите отношения са изключени.
В тази строфа жената говори единствено в полза на правтти-мрга и отхвърля другия път, нивтти-мрга. Тя открито казва, че ятите, трансценденталистите, които са се отдали на духовен живот (каиваля), не могат дори да си представят щастието на оня, който следва пътя на правтти-мрга. С други думи, човек, който води материалистичен живот в съгласие с принципите на Ведите, изпитва щастие не само сега, но и в следващото си раждане, защото се издига до по-висши планетни системи. В сегашния си живот той се сдобива с всякакви материални блага, внуци и синове, защото редовно извършва религиозните ритуали и обреди. Страданията, които живите същества изпитват в материалния свят, са свързани с раждането, старостта, болестите и смъртта. Но хората, които следват правтти-мрга, извършват различни обредни церемонии при раждането, в старостта, а също и при болести и смърт. Те всъщност не обръщат внимание на страданията, свързани с раждането, старостта, болестите и смъртта, а са изцяло погълнати от провеждането на различните ведически обреди и ритуали.
В основата на правтти-мрга обаче стои сексът. В Шрӣмад Бхгаватам (7.9.45) се казва: ян маитхунди-гхамедхи-сукха хи туччхам. Семейният, който е твърде привързан към правтти-мрга, всъщност е гхамедхӣ, а не гхастха. Макар да желаят сетивно наслаждение, гхастхите действат в съответствие с указанията на Ведите, докато гхамедхӣте се стремят изцяло и единствено към сетивно наслаждение и не следват никакви ведически предписания. Те са застъпници на свободните полови връзки и в това отношение не налагат ограничения и на своите синове и дъщери, като по този начин ги лишават от възможността да постигнат висшата цел на живота. Гхастхите се наслаждават на секс не само в този живот, но и в следващия, а гхамедхӣте дори не знаят, че има следващ живот, защото единственото, което ги интересува, е как да задоволяват плътта си сега, в този живот. С две думи, когато вниманието на човек е насочено твърде много към секса, той не проявява интерес към трансценденталния, духовния живот. Особено днес, в епохата на Кали, никой не се стреми към духовен напредък. Дори някой да проявява интерес в тази посока, най-често той приема неавторитетни методи за духовно развитие, подведен от многобройните шарлатани.