ТЕКСТ 40

Според Ведите, когато човек се роди в материалния свят, той има множество неизплатени дългове. Той е задължен на полубоговете – полубоговете на Слънцето и Луната, цар Индра, Варуа и др., – защото те му предоставят всичко необходимо, за да живее. Светлината, топлината, водата и останалите дарове на природата човек получава по милостта на полубоговете. Ние сме задължени и на предците си, защото благодарение на тях имаме това тяло, семейната си собственост, интелигентността и общественото си положение, приятелите и любимите си. Задължени сме и на обществото като цяло с неговите политически и социални структури, задължени сме дори на животните – коне, крави, магарета, котки и кучета. И така, още с раждането си в материалния свят човек има множество дългове, които трябва да изплати. Който не ги изплати, затъва все по-дълбоко в кръговрата на раждането и смъртта. Но гхамедхӣте, твърде привързани към материалното, не знаят, че ако човек просто се приюти в лотосовите нозе на Мукунда, се освобождава от всичките си задължения към заобикалящия го свят. За съжаление, те не проявяват интерес към Ка съзнанието. Прахлда Махрджа казва:

Гха-врата означава същото като гхамедхӣ. Който смята плътската любов за най-висшата цел, не може да проумее дейностите в Ка съзнание. Заради собствените си разбирания или под влияние на други лица и съветите им той се пристрастява към секса и става неспособен да действа в Ка съзнание.