ТЕКСТОВЕ 1 – 3

В тези три строфи образно се описва как материалното тяло на живото същество е във властта на трите качества на външната енергия. Колесницата, за която се говори, е тялото, а живото същество е нейният собственик – това е обяснено в Бхагавад-гӣт (2.13): дехино 'смин ятх дехе. Собственикът на тялото е наречен дехӣ. Той се намира вътре в тялото, и по-точно – в сърцето. Колесницата, в която се вози живото същество, се управлява от колесничар. А самата тя, както се казва в Бхагавад-гӣт (18.61), е създадена от трите гуи, трите качества на материалната природа: янтррӯхни мя. Думата янтра значи колесница. Живото същество получава тялото си от материалната природа, а колесничар на тялото е Парамтм, Свръхдушата. Живото същество седи в колесницата. Това е действителното положение.

Живото същество винаги се намира под влиянието на трите качества – саттва (добро), раджас (страст) и тамас (невежество). Това е потвърдено и в Бхагавад-гӣт (7.13). Трибхир гуамаяир бхваи: трите качества на материалната природа объркват живото същество. В тези текстове трите качества са сравнени с три флагчета. По флага на колесницата човек може да познае кой е собственикът ѝ. Аналогично, по това, кои качества на материалната природа имат надмощие, човек лесно може да определи в каква посока се движи колесницата на материалното тяло. С други думи, зрящият може да разбере как под влияние на едно или друго качество на материалната природа тялото се движи в определена посока. Дейностите на живото същество, описани в тези стихове, показват как тялото попада под влияние на невежеството дори когато човек се стреми да бъде религиозен и благочестив. Нрада Муни искал да докаже на цар Прчӣнабархиат, че макар всички да го смятат за много религиозен, царят е във властта на тамо-гуа, невежеството.

Хората, следващи карма-кӣя, пътя на плодоносните дейности, извършват различни жертвоприношения, които се препоръчват във Ведите. А в тези жертвоприношения се налага да бъдат убивани животни, т.е. да се експериментира с живота им, за да бъде изпитана силата на ведическите мантри. Убиването на животни несъмнено е дейност, продиктувана от гуата на невежеството. Но писанията, и то не само Ведите, но и по-новите писания на съвременните религии, препоръчват тази дейност дори на религиозните хора. Подобни жертвоприношения са представени като дейности с религиозен характер, но в действителност те са за хора в гуата на невежеството. Така, когато убиват животни, тези хора поне ще го правят в името на религията. В трансценденталните религиозни системи обаче, например във ваиавизма, няма място за убиване на животни. Именно такава трансцендентална религиозна система Ка препоръчва в Бхагавад-гӣт (18.66):

„Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай“. Цар Прчӣнабархиат извършвал жертвоприношения, в които убивал животни, затова Нрада Муни казал, че подобни жертвоприношения са в гуата на невежеството. Още в самото начало на Шрӣмад Бхгаватам (1.1.2) се отсъжда: проджджхита-каитаво 'тра. Религиозните системи, които си служат с измама, нямат място в Шрӣмад Бхгаватам. В бхагавад-дхарма – религията, разглеждаща отношенията на човека с Върховната Божествена Личност – не се препоръчват жертвоприношения на животни. Сакӣртана-ягя (пеенето на Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе) не предвижда жертвоприношения на животни.

Трите строфи, които описват как цар Пураджана отива на лов, символично представят поведението на живото същество, което под въздействие на гуата на невежеството се заема с различни дейности за сетивно удоволствие. Самият факт, че живото същество е в материално тяло, показва, че то е вече под влиянието на материалните гуи и е движено от стремежа да се наслаждава на богатствата на природата. Когато тялото е във властта на гуата на невежеството, заразата на материализма приема много остра форма. Когато тялото е под въздействието на гуата на страстта, заразата се проявява във вид на различни симптоми. Но когато тялото е в гуата на доброто, човек започва да се пречиства от заразата на материализма. Обредите и ритуалните церемонии, препоръчани в различните религии, са безспорно в гуата на доброто, но в материалния свят дори гуата на доброто понякога е замърсена с примеси от другите качества на природата (страстта и невежеството). Затова човек, който е в гуата на доброто, понякога действа под влияние на невежеството.

В тези текстове се разказва как веднъж царят отишъл в гората да убива животни. С други думи, той, живото същество, попаднал във властта на гуата на невежеството. Гората, в която цар Пураджана отишъл да ловува, се казвала Пача-прастха. Думата пача значи „пет“; това символизира обектите на петте сетива. Тялото има пет деятелни сетива – ръцете, краката, езика, ануса и половите органи. Като ги използва в максимална степен, то се наслаждава на материалния свят. Конете, които теглели колесницата, са олицетворение на петте сетивни органа – очите, ушите, носа, кожата и езика. Сетивните органи много бързо се привличат от сетивните обекти. Затова тук е казано, че конете били много бързи. А двете експлозивни оръжия, които цар Пураджана носел със себе си, може да се сравнят с ахакра, лъжливото его. Лъжливото его се характеризира с две концепции – „Аз съм това тяло“ (ахант) и „Всичко, свързано с моето тяло, ми принадлежи“ (мамат).

Колелата на колесницата могат да бъдат сравнени с двата възможни начина на действие – благочестивото и грешното съществуване. Трите флагчета, украсяващи колесницата, са олицетворение на трите гуи на материалната природа. Петте препятствия, или неравните пътища, символизират петте въздушни потока, които минават през тялото. Те са пра, апна, удна, самна и вна. Самото тяло е обвито от пет различни слоя – кожа, мускули, мазнина, кръв, костен мозък, кости и семенна течност. Живото същество е покрито от пет груби и три фини материални елемента. Всъщност това са препятствията, които стоят пред него по пътя му към освобождението от материалното робство.

Думата рашми („въже“) в тази строфа се отнася за ума. Важна е и думата нӣа: така се нарича гнездото, в което птицата си почива. В дадения случай нӣа е сърцето – мястото, където се намира живото същество. Живото същество е разположено в точно определено място. Причините за неговото робство са две: скръбта и илюзията. В материалното битие живото същество се стреми към нещо, което никога не може да постигне. Следователно то е във властта на илюзията. А тъй като е във властта на илюзията, то постоянно тъгува. Затова в тези текстове тъгата и илюзията са описани със словосъчетанието дви-кӯбара – двата стълба на робството в материалния свят.

Живото същество изпълнява различните си желания по пет начина, т.е. чрез функционирането на петте деятелни сетива. Златните одежди и украшенията показват, че живото същество е под въздействието на раджо-гуа, гуата на страстта. Тя оказва особено силно влияние върху хората, които имат много пари или други богатства. Когато е във властта на гуата на страстта, човек е разкъсван от желания за най-различни неща, защото иска да се наслаждава в материалния свят. Единайсетте военачалници символизират десетте сетива и ума. Умът заедно с десетте сетива постоянно крои планове, как да се наслаждава на материалния свят. Гората Пача-прастха, в която царят отишъл да ловува, е гората на петте сетивни обекта: формата, вкуса, звука, мириса и допира. В тези три строфи Нрада Муни описва положението на материалното тяло и на живото същество, което е затворено в него като в клетка.