No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 4

чачра мга татра
дпта ттеу-крмука
вихя джм атад-арх
мга-вясана-лласа

чачра – извърши; мгам – лов; татра – там; дпта – горд; тта – взел; иу – стрели; крмука – лък; вихя – изоставяйки; джм – съпругата си; а-тат-архм – макар и невъзможно; мга – лов; вясана – от порочни дейности; лласа – вдъхновен.

Цар Пураджана не можеше да се раздели със своята царица нито за миг. Но този ден той бе толкова въодушевен от желанието си да ловува, че без да го е грижа за нея, гордо взе лъка и стрелите си и замина в гората.

Вид лов е и ловът на жени. Обусловената душа никога не се задоволява само с една жена. Това важи с особена сила за хората, които нямат контрол над сетивата си: те се опитват да пленят много жени. Постъпката на цар Пураджана, който изоставил законната си съпруга, свързана с него в свещен брачен съюз, е символ на опита на обусловената душа да хване в мрежите си много жени, за да задоволи сетивата си. Където и да ходи, царят трябва да е придружаван от царицата. Но когато той, живото същество, е изцяло завладян от желанието за сетивни наслади, тогава не го е грижа за религиозните норми. Вместо тях той с гордост хваща лъка и стрелата на привързаността и омразата. Съзнанието ни може да действа само в две посоки – вярна или погрешна. Когато под влияние на гуата на страстта човек твърде много се възгордее с положението си, той се отклонява от правия път и поема по грешния. Царете катрии трябва понякога да ходят в гората на лов за диви животни, за да се научат да убиват, но тези походи ни най-малко не са предназначени за сетивно удоволствие. Човек няма право да убива животни, за да се храни с плътта им.

« Previous Next »