No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 25

вактра на те витилака малина вихара
сарамбха-бхӣмам авимам апета-ргам
пашйе станв апи шучопахатау суджтау
бимбдхара вигата-кукума-пака-ргам

вактрам – лице; на – никога; те – твое; витилакам – неукрасено; малинам – нечиста; вихарам – унила; сарамбха – с гняв; бхӣмам – опасен; авимам – без блясък; апета-ргам – без любов; пашйе – бях виждал; станау – гърдите ти; апи – също; шуч-упахатау – намокрени от сълзите ти; су-джтау – толкова хубави; бимба-адхарам – алени устни; вигата – без; кукума-пака – шафранен; ргам – цвят.

Моя скъпа съпруго, досега не те бях виждал унила, неизлъчваща любов и сияние и без украса от тилак на лицето. Не бях виждал гърдите ти навлажнени от сълзи, които се стичат от прекрасните ти очи. Не бях виждал и устните ти, винаги алени като плода бимба, да изгубят червенината си.

Всяка жена се разхубавява, като се украси с киновар и тилак. Когато устните ѝ са обагрени с червеникав шафран, тя става много очарователна. Ако съзнанието и интелигентността на човек не са озарени от мисли за Ка, те изгубват блясъка си и стават така унили, че колкото и развити да са, от тях няма никаква полза.

« Previous Next »