ТЕКСТ 8
анятх карма курво
мнрӯхо нибадхяте
гуа-правха-патито
наа-прагьо враджатй адха
анятх – иначе; карма – плодоносни дейности; курва – докато действа; мна-рӯха – под влияние на измамното самомнение; нибадхяте – човек се обвързва; гуа-правха – под влиянието на материалните качества; патита – паднал; наа-прагя – лишен от всякакъв разум; враджати – така отива; адха – надолу.
А този, който действа на своя глава, пропада заради лъжливото си самомнение. Така той става зависим от законите на природата, в чиято основа стоят трите качества (добро, страст и невежество). Живото същество изгубва естествения си разум и потъва завинаги в кръговрата на раждането и смъртта. Така то се издига и отново пропада, от микроб в изпражненията до обитател на най-висшата планета в творението, Брахмалока.
В тази строфа има много думи, на които трябва да обърнем внимание. Първата от тях е думата анятх, „иначе“ – с нейната употреба се има предвид човекът, който не зачита ведическите норми и правила. Нормите и правилата, съдържащи се във Ведите, се наричат шстра-видхи. Бхагавад-гӣт категорично отсъжда, че който не зачита шстра-видхи (ведическите норми и правила) и действа според собствените си разбирания или подтикван от безпочвена гордост, никога не може да постигне съвършенството на живота, нито постига щастие или пък освобождение от материалния свят.
я шстра-видхим утсджя
вартате кма-крата
на са сиддхим авпноти
на сукха на пар гатим
„Този, който пренебрегва наставленията на свещените писания и действа своенравно, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховната цел“ (Бхагавад-гӣт, 16.23). И така, който съзнателно нарушава правилата и предписанията на шстрите, все повече затъва в материално съществуване във властта на трите гуи на материалната природа. Ето защо хората трябва да следват ведическите принципи на живот, които са обобщени в Бхагавад-гӣт, иначе ще са принудени да останат в материалния свят. Лишените от разум не знаят, че душата минава пред осем милиона и четиристотин хиляди вида живот. Когато чрез постепенна еволюция живото същество най-накрая стигне до човешката форма на съществуване, то трябва да следва правилата и предписанията на Ведите. Шрӣ Чайтаня Махпрабху казва, че от незапомнени времена живото същество е подложено на тристранните страдания в материалния свят заради демоничната си нагласа, т.е. заради своя дух на неподчинение спрямо Върховната Божествена Личност. Ка утвърждава същото нещо в Бхагавад-гӣт (15.7):
мамаившо джӣва-локе
джӣва-бхӯта сантана
мана-ахнӣндрии
практи-стхни карати
„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“. Всяко живо същество е неразделна частица от Бога. Няма никаква друга причина то да трябва да води жалко съществуване в материалния свят, пълен с тристранни страдания, освен тази, че доброволно е избрало материалното битие, надявайки се, че така ще може да се наслаждава само. За да го спаси от това мъчително положение, Богът в инкарнацията си като Всадева му е дал ведическата литература. Във връзка с това в Чайтаня чаритмта (Мадхя, 20.117) е казано:
ка бхули' сеи джӣва анди-бахирмукха
атаева м тре дея сасра-дукха
„Тъй като е забравило Ка, от незапомнени времена живото същество тъне в материализъм. Затова илюзорната енергия на Ка му причинява различни страдания в материалния свят“.
м-мугдха джӣвера нхи свата ка-гна
джӣвере кпя каил ка веда-пура
„Омагьосано от външната енергия, живото същество не може само да възроди изначалното си Ка съзнание. Затова Ка милостиво му дава ведическите писания – четирите Веди и осемнайсетте Пури“ (Чайтаня Чаритмта, Мадхя, 20.122). Следователно човек трябва да се възползва от наставленията на Ведите, в противен случай няма да има кой да го води и той ще бъде поробен от независимите си действия.
В тази строфа важно значение има и думата мнрӯха. Като се правят на велики философи и учени, хората по целия свят следват собствения си ум. Обикновено те не са поклонници на Върховния Бог, защото не зачитат наставленията, които Той е дал на първото живо същество, Брахм. Във връзка с това в Бхгаватам (5.18.12) се казва:
харв абхактася куто махад-гу
мано-ратхенсати дхвато бахи
Който не е предан на Бога, не притежава добродетели, защото следва собствения си ум. Човек, който следва ума си, трябва периодично да коригира своите познания и възгледи. Така ще видим един философ да не се съгласява с друг философ, а един учен да доказва теория, противоречаща на теорията на друг учен. Всичко това произтича от факта, че те се опират на собствения си ум и нямат общоприет еталон за знание. Според наставленията на Ведите обаче съществува еталонно, общоприето знание, макар понякога част от твърденията да изглеждат противоречиви. Самите Веди са еталонът за знание, затова дори понякога да ни се струват противоречиви, трябва да ги приемаме. Човек, който не приема знанието на Ведите, остава в плен на материалните обстоятелства.
В тази строфа материалните обстоятелства са наречени гуа-правха – поток, състоящ се от трите гуи на материалната природа. Във връзка с това Шрӣла Бхактивинода хкура пише: мичхе мра ваше, ччха бхесе', кхччха хбуубу, бхи – „Защо страдаш? Защо вълните на материалното съществуване ту те заливат, ту те изхвърлят на повърхността?“. Джӣва ка-дса, е вишвса, карле та' ра дукха ни – „Моля те, проумей, че си слуга на Ка. Тогава ще се освободиш от всички страдания“. Веднага щом се предаде на Ка и приеме съвършения еталон за знание, Бхагавад-гӣт такава, каквато е, човек се избавя от влиянието на материалните гуи и повече не попада в тяхната власт, нито пък губи знанието, което е придобил.
Наа-прагя. Думата прагя значи „съвършено знание“, а наша-прагя означава „този, който не притежава съвършено знание“. Който няма съвършено знание, има само умозрителни предположения и догадки. Чрез подобни измислици той деградира все повече и повече, докато накрая не стигне до ада. Човек не може да пречисти сърцето си, ако не спазва законите на шстрите. А когато сърцето му не е чисто, той действа под влиянието на трите гуи на материалната природа. Дейностите на такава личност са описани подробно в Бхагавад-гӣт (17.1 – 6). В Бхагавад-гӣт (2.45) още четем:
траигуя-виа вед
нистраигуьо бхаврджуна
нирдвандво нитя-саттва-стхо
нирьога-кема тмавн
„Главна тема на Ведите са трите гуи на материалната природа. Издигни се над тези гуи, Арджуна. Стани трансцендентален към тях. Освободи се от всички противоположности, от желанията за печалба и сигурност и се съсредоточи върху аза“. Целият свят и цялото материално знание са в обсега на действие на трите материални гуи. Човек трябва да се издигне над гуите, но за да постигне тази трансцендентална платформа, за да постигне съвършенство в живота си, той трябва да следва наставленията на Върховната Божествена Личност. В противен случай вълните на трите гуи на материалната природа ще го повалят. Това е обяснено по-подробно в Шрӣмад Бхгаватам (7.5.30), в думите на Прахлда Махрджа:
матир на ке парата свато в
митхо 'бхипадйета гха-вратнм
аднта-гобхир вишат тамисра
пуна пунаш чарвита-чарванм
Материалистите, които са твърде увлечени от сетивното наслаждение и не знаят нищо отвъд рамките на непосредствено преживяното, са напълно зависими от капризите на материалната природа. Техният живот е предъвкване на нещо, което вече е било дъвкано хиляди пъти, и те са изцяло във властта на неовладените си сетива. Така материалистите деградират до най-тъмните сфери на ада.