ТЕКСТ 8

В тази строфа има много думи, на които трябва да обърнем внимание. Първата от тях е думата анятх, „иначе“ – с нейната употреба се има предвид човекът, който не зачита ведическите норми и правила. Нормите и правилата, съдържащи се във Ведите, се наричат шстра-видхи. Бхагавад-гӣт категорично отсъжда, че който не зачита шстра-видхи (ведическите норми и правила) и действа според собствените си разбирания или подтикван от безпочвена гордост, никога не може да постигне съвършенството на живота, нито постига щастие или пък освобождение от материалния свят.

„Този, който пренебрегва наставленията на свещените писания и действа своенравно, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховната цел“ (Бхагавад-гӣт, 16.23). И така, който съзнателно нарушава правилата и предписанията на шстрите, все повече затъва в материално съществуване във властта на трите гуи на материалната природа. Ето защо хората трябва да следват ведическите принципи на живот, които са обобщени в Бхагавад-гӣт, иначе ще са принудени да останат в материалния свят. Лишените от разум не знаят, че душата минава пред осем милиона и четиристотин хиляди вида живот. Когато чрез постепенна еволюция живото същество най-накрая стигне до човешката форма на съществуване, то трябва да следва правилата и предписанията на Ведите. Шрӣ Чайтаня Махпрабху казва, че от незапомнени времена живото същество е подложено на тристранните страдания в материалния свят заради демоничната си нагласа, т.е. заради своя дух на неподчинение спрямо Върховната Божествена Личност. Ка утвърждава същото нещо в Бхагавад-гӣт (15.7):

„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“. Всяко живо същество е неразделна частица от Бога. Няма никаква друга причина то да трябва да води жалко съществуване в материалния свят, пълен с тристранни страдания, освен тази, че доброволно е избрало материалното битие, надявайки се, че така ще може да се наслаждава само. За да го спаси от това мъчително положение, Богът в инкарнацията си като Всадева му е дал ведическата литература. Във връзка с това в Чайтаня чаритмта (Мадхя, 20.117) е казано:

„Тъй като е забравило Ка, от незапомнени времена живото същество тъне в материализъм. Затова илюзорната енергия на Ка му причинява различни страдания в материалния свят“.

„Омагьосано от външната енергия, живото същество не може само да възроди изначалното си Ка съзнание. Затова Ка милостиво му дава ведическите писания – четирите Веди и осемнайсетте Пури“ (Чайтаня Чаритмта, Мадхя, 20.122). Следователно човек трябва да се възползва от наставленията на Ведите, в противен случай няма да има кой да го води и той ще бъде поробен от независимите си действия.

В тази строфа важно значение има и думата мнрӯха. Като се правят на велики философи и учени, хората по целия свят следват собствения си ум. Обикновено те не са поклонници на Върховния Бог, защото не зачитат наставленията, които Той е дал на първото живо същество, Брахм. Във връзка с това в Бхгаватам (5.18.12) се казва:

Който не е предан на Бога, не притежава добродетели, защото следва собствения си ум. Човек, който следва ума си, трябва периодично да коригира своите познания и възгледи. Така ще видим един философ да не се съгласява с друг философ, а един учен да доказва теория, противоречаща на теорията на друг учен. Всичко това произтича от факта, че те се опират на собствения си ум и нямат общоприет еталон за знание. Според наставленията на Ведите обаче съществува еталонно, общоприето знание, макар понякога част от твърденията да изглеждат противоречиви. Самите Веди са еталонът за знание, затова дори понякога да ни се струват противоречиви, трябва да ги приемаме. Човек, който не приема знанието на Ведите, остава в плен на материалните обстоятелства.

В тази строфа материалните обстоятелства са наречени гуа-правха – поток, състоящ се от трите гуи на материалната природа. Във връзка с това Шрӣла Бхактивинода хкура пише: мичхе мра ваше, ччха бхесе', кхччха хбуубу, бхи – „Защо страдаш? Защо вълните на материалното съществуване ту те заливат, ту те изхвърлят на повърхността?“. Джӣва ка-дса, е вишвса, карле та' ра дукха ни – „Моля те, проумей, че си слуга на Ка. Тогава ще се освободиш от всички страдания“. Веднага щом се предаде на Ка и приеме съвършения еталон за знание, Бхагавад-гӣт такава, каквато е, човек се избавя от влиянието на материалните гуи и повече не попада в тяхната власт, нито пък губи знанието, което е придобил.

Наа-прагя. Думата прагя значи „съвършено знание“, а наша-прагя означава „този, който не притежава съвършено знание“. Който няма съвършено знание, има само умозрителни предположения и догадки. Чрез подобни измислици той деградира все повече и повече, докато накрая не стигне до ада. Човек не може да пречисти сърцето си, ако не спазва законите на шстрите. А когато сърцето му не е чисто, той действа под влиянието на трите гуи на материалната природа. Дейностите на такава личност са описани подробно в Бхагавад-гӣт (17.1 – 6). В Бхагавад-гӣт (2.45) още четем:

„Главна тема на Ведите са трите гуи на материалната природа. Издигни се над тези гуи, Арджуна. Стани трансцендентален към тях. Освободи се от всички противоположности, от желанията за печалба и сигурност и се съсредоточи върху аза“. Целият свят и цялото материално знание са в обсега на действие на трите материални гуи. Човек трябва да се издигне над гуите, но за да постигне тази трансцендентална платформа, за да постигне съвършенство в живота си, той трябва да следва наставленията на Върховната Божествена Личност. В противен случай вълните на трите гуи на материалната природа ще го повалят. Това е обяснено по-подробно в Шрӣмад Бхгаватам (7.5.30), в думите на Прахлда Махрджа:

Материалистите, които са твърде увлечени от сетивното наслаждение и не знаят нищо отвъд рамките на непосредствено преживяното, са напълно зависими от капризите на материалната природа. Техният живот е предъвкване на нещо, което вече е било дъвкано хиляди пъти, и те са изцяло във властта на неовладените си сетива. Така материалистите деградират до най-тъмните сфери на ада.