ТЕКСТ 18

Държавниците и правителствените лица, в това число монарсите, президентите, министрите, съветниците и прочее, имат възможност да използват данъците, събрани от гражданите, за собствени облаги. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че в Кали юга държавниците и политиците (рджаняс), както и всички, които са свързани с държавното управление – министри, президенти, секретари и висши правителствени служители, – ще събират данъци единствено в името на собственото си сетивно наслаждение. В най-горните етажи на властта винаги е многолюдно, затова правителството не би могло да изхрани дори себе си, ако не увеличава постоянно размера на данъците. Всички данъчни постъпления отиват за сетивното наслаждение на държавните служители. Безотговорните политици забравят, че един ден ще дойде смъртта и ще ги лиши от всичките им сетивни наслади. Някои от тях дори твърдо вярват, че след смъртта всичко свършва. Тази атеистична теория е много стара, тя води началото си още от философа Чрвка. Според него човек трябва да живее охолно, все едно дали ще се налага да проси, да краде или да взема на заем. Чрвка твърди, че човек не бива да се страхува от смъртта, от следващия живот, от миналия си живот или от греховете си в настоящето, защото веднага щом тялото бъде изгорено и стане на пепел, всичко приключва. Това е философията на хората, които са силно привързани към материалното. Ала подобно философстване няма да ги спаси нито от смъртта, нито от жалкото съществуване, което ги чака след това.