ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА

ТЕКСТ 1: Великият мъдрец Нрада продължи: Скъпи царю, след като по всевъзможни начини омайваше съпруга си и го подчиняваше на своята воля, накрая царицата напълно го задоволи, като се наслаждава с него на любовни наслади.

ТЕКСТ 2: После царицата се изкъпа, облече се в красиви одежди и си сложи подходящи за тях украшения. След това се нахрани и напълно удовлетворена, се върна при царя. При вида на нейното хубаво, с вкус украсено лице, той я приветства, изпълнен от възхищение.

ТЕКСТ 3: Царица Пураджанӣ прегърна царя и той ѝ отвърна, като обви с ръце нейните рамене. Така те се наслаждаваха уединени насаме, разменяйки си шеги и закачки. Изцяло пленен от прекрасната си съпруга, царят се отклони от повелята на здравия разум. Като пилееше времето си по такъв начин, той напълно забрави, че с всеки изтекъл ден и отминала нощ животът му се скъсява неумолимо.

ТЕКСТ 4: Така, въпреки развитото си съзнание, цар Пураджана потъваше все по-дълбоко в илюзията и постоянно лежеше, склонил глава върху меката ръка на съпругата си. За него жената бе станала живот и душа. Така, напълно завладян от гуата на невежеството, той не беше способен да разбере какво е себепознание, какво е истинското му аз, нито какво представлява Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 5: Скъпи царю Прчӣнабархиат, така цар Пураджана, чието сърце бе изпълнено с похот и греховни последици, започна да се наслаждава на секс и младостта му отлетя за по-малко от миг.

ТЕКСТ 6: После великият мъдрец Нрада каза на цар Прчӣнабархиат: О, дълголетни (вир), така цар Пураджана зачена в утробата на жена си, Пураджанӣ, хиляда и сто синове. Но докато се занимаваше с това, половината му живот мина.

ТЕКСТ 7: О, Праджпати, царю Прчӣнабархиат, цар Пураджана зачена и сто и десет дъщери. Те всички бяха не по-малко славни от баща си и майка си. Те бяха благонравни, великодушни и притежаваха ред други добродетели.

ТЕКСТ 8: След това, за да умножи потомците на бащиния си род, цар Пураджана, владетелят на държавата Пачла, намери за синовете си достойни съпруги, а дъщерите си омъжи за достойни съпрузи.

ТЕКСТ 9: Всеки от многобройните синове на цар Пураджана стана на свой ред баща на стотици деца. Така синовете и внуците запълниха цяла Пачла.

ТЕКСТ 10: Синовете и внуците на цар Пураджана бяха точно като грабители, отнемащи всичките му богатства – те ограбваха дома и съкровищницата му, слугите и секретарите му и всичките му останали притежания. А привързаността на царя към тези неща бе дълбоко вкоренена у него.

ТЕКСТ 11: Великият мъдрец Нрада продължи: Скъпи царю Прчӣнабархиат, също като тебе цар Пураджана бе роб на безбройни желания. Затова той се кланяше на полубоговете, прадедите и силните на деня с жертвени церемонии, които до една бяха отблъскващи, понеже бяха предизвикани от желанието да се убиват животни.

ТЕКСТ 12: Изцяло във властта на замърсеното си съзнание, така цар Пураджана, който бе много привързан към плодоносните дейности (карма-кӣя) и към роднините и приятелите си, накрая стигна до оня момент, който хората, пристрастени към материалното, никак не обичат.

ТЕКСТ 13: О, царю! На Гандхарвалока има владетел, наречен с името Чаавега. Той командва триста и шейсет много могъщи воини гандхарви.

ТЕКСТ 14: Чаавега е придружаван от толкова жени гандхарви, колкото са и воините му, и всички те постоянно отнемат нещата, предназначени за сетивни наслади.

ТЕКСТ 15: Щом цар Гандхарва-рджа (Чаавега) и подчинените му започнаха да ограбват града на Пураджана, голямата петглава змия взе да го защитава.

ТЕКСТ 16: Петглавата змия, закрилник и пазач на Пураджановия град, се сражава с гандхарвите сто години. Тя воюва съвсем сама срещу тях, макар те да бяха седемстотин и двайсет.

ТЕКСТ 17: Принудена да се бие сама срещу толкова много бойци, всеки от които бе опитен воин, петглавата змия съвсем отмаля. Като видяха, че най-близкият им другар губи сили, цар Пураджана, поданиците и приятелите му от града силно се разтревожиха.

ТЕКСТ 18: Данъците, които цар Пураджана събираше от жителите на град Пачала, му даваха възможност да се занимава със секс. Изцяло във властта на жените, царят не забелязваше, че животът му преминава и вече настъпва смъртта.

ТЕКСТ 19: Скъпи царю Прчӣнабархиат, по същото това време дъщерята на страшното Време си търсеше съпруг навсякъде из трите свята. Макар че никой не я искаше, тя продължаваше да пътува и търси.

ТЕКСТ 20: Дъщерята на Времето (Джар) беше много несретна и затова я наричаха Дурбхаг („злощастна“). Но веднъж тя остана доволна от един велик цар и понеже той я прие, тя му даде голяма благословия.

ТЕКСТ 21: Веднъж, когато се спусках на Земята от Брахмалока, най-висшата планетна система, дъщерята на Времето, която се скиташе из вселената, срещна и мен. Тя знаеше, че съм заклет брахмачрӣ, но обзета от похот, ми предложи да я приема.

ТЕКСТ 22: Великият мъдрец Нрада продължи: Когато отхвърлих молбата ѝ, в пристъп на гняв дъщерята на Времето отправи към мене тежко проклятие. Тя ме прокле никога да не оставам дълго време на едно място.

ТЕКСТ 23: След като я отблъснах, тя, последвала моя съвет, отиде при Бхая (Страха), царя на яваните, и го взе за съпруг.

ТЕКСТ 24: Обръщайки се към царя на яваните като към велик герой, Клакан му каза: О, достопочтени, ти си най-издигнатият сред недокосваемите. Аз съм влюбена в тебе и искам да се оженим. Зная, че няма човек, който да е загубил от това, че се е сприятелил с тебе.

ТЕКСТ 25: Хората, които не дават пожертвования според обичая или както изискват писанията, както и всички, които не приемат подобни пожертвования, са в гуата на невежеството. Такива личности действат като глупаци и няма съмнение, че накрая горчиво ще съжаляват.

ТЕКСТ 26: Клакан продължи: О, благородни, дойдох тук, за да ти служа. Моля те, смили се над мене и ме приеми. Пръв дълг на добросъвестния човек е да проявява състрадание към измъчените.

ТЕКСТ 27: Когато чу думите на дъщерята на Времето, царят на яваните се усмихна и се замисли как да изпълни този поверителен дълг, възложен му от провидението. Накрая той се обърна към Клакан със следните думи.

ТЕКСТ 28: Царят на яваните отвърна: Дълго размишлявах и накрая ти намерих съпруг. Всички мислят, че ти носиш само зло и беди. Кой би те взел за жена, щом не се харесваш на никого?

ТЕКСТ 29: Този свят е породен от плодоносните дейности, затова ти може неусетно да нападаш обикновените хора и с помощта на войниците ми да ги убиваш, без да срещаш съпротива от тяхна страна.

ТЕКСТ 30: Царят на яваните продължи: Това е брат ми Праджвра. А от днес ти ми ставаш сестра. Това, което искам от вас двамата и от опасните ми войници, е незабелязано да действате навсякъде в този свят.