ТЕКСТ 17

Живото същество се намира в тялото и с различните телесни части, които тук са сравнени с поданици и приятели, води сурова борба за съществуване. Човек може да се сражава сам срещу много войници известно време, но не безкрайно. Живото същество, което е в тялото, в най-добрия случай може да се сражава стотина години, не повече. След известно време то се предава и става жертва. Във връзка с това в една от песните си Шрӣла Бхактивинода хкура казва: вддха кла ола саба сукха бхгала. Когато остарее, човек не може повече да се радва на материално щастие. Хората обикновено мислят, че трябва да станат благочестиви и религиозни чак в края на своя живот. Едва тогава у тях се появява известна склонност към размисъл и те започват да следват някакъв измислен йога процес, за да се разтоварят, като наричат това медитация. Но ако човек през целия си живот се е отдавал на сетивни удоволствия, заниманията му с медитация са просто фарс. Както се казва в шеста глава на Бхагавад-гӣт, медитацията (дхна, дхра) е много трудно изкуство, на което човек трябва да се учи от най-ранна младост. За да може да медитира, той трябва да се въздържа напълно от всички сетивни наслади. За жалост, днес медитацията се е превърнала в мода именно сред хората, които са най-привързани към сетивните удоволствия. В условията на борбата за съществуване от тази псевдомедитация не остава и помен. Много често подобни „медитативни“ методи биват представяни за трансцендентална медитация. Тогава бихме могли да кажем, че като станал жертва на борбата за съществуване, цар Пураджана (живото същество) заедно със своите приятели и роднини се заел с трансцендентална медитация.