ТЕКСТ 29
твам авякта-гатир бхуква
лока карма-винирмитам
хи ме птан-юкт
прадж-нша праеяси
твам – ти; авякта-гати – чието движение е незабележимо; бхуква – се наслаждава; локам – този свят; карма-винирмитам – създаден от плодоносните дейности; – този, който; хи – несъмнено; ме – от моите; птан – воини; юкт – подпомагана; прадж-ншам – унищожаване на живите същества; праеяси – ще извършваш без затруднение.
Този свят е породен от плодоносните дейности, затова ти може неусетно да нападаш обикновените хора и с помощта на войниците ми да ги убиваш, без да срещаш съпротива от тяхна страна.
Думата карма-винирмитам означава „създаден от плодоносните дейности“. Целият материален свят, особено в днешния му вид, е продукт на плодоносните дейности. Вниманието на хората е изцяло погълнато от създаването на магистрали, автомобили, електричество, небостъргачи, индустрия, търговия и пр. Това доставя голямо удоволствие на ония, които са се отдали на сетивно наслаждение и не знаят нищо за духовната си самоличност. Както се казва в Шрӣмад Бхгаватам (5.5.4):
нӯна праматта куруте викарма
яд индрия-прӣтая поти
на сдху манйе ята тмано 'ям
асанн апи клешада са деха
Хората, които не знаят нищо за душата, са като обезумели по материалните дейности и са готови на всякакви грехове в името на сетивното наслаждение. абхадева казва, че такива дейности не носят нищо добро, защото заради тях човек е принуден следващия път да се роди в ужасно, отблъскващо тяло. Всеки знае от опит, че колкото и да се грижи за тялото си, то винаги му причинява болка и е изложено на тристранните страдания. Иначе би ли имало толкова болници, приюти и застрахователни институции? Истината е, че на този свят няма щастие. Хората просто се опитват да се преборят с нещастието. Глупците вземат нещастието за щастие, затова царят на яваните решил да ги напада незабелязано със старост, болести и накрая със смърт. Разбира се, след смъртта идва ред на ново раждане. Ето защо Явана-рджа решил, че е най-разумно да убива всички кармӣ с помощта на Клакан и така да им помогне да осъзнаят, че материалният прогрес не е действителен прогрес. По природа всяко живо същество е духовно, затова, ако човек не напредва по духовния път, той напразно пропилява целия си човешки живот.