ТЕКСТ 3

В тази строфа е много важна думата прамад. Хубавата жена безспорно е извор на вдъхновение за съпруга си, но тя може да бъде и причина за деградацията му. Думата прамад значи „вдъхновяващ“, но също така и „побъркващ, замайващ“. Обикновено семейните не се замислят твърде над отлитането на дните и нощите. Невежите не виждат нищо особено в това, че след деня идва нощ, а след нощта – нов ден. Такъв е законът на материалната природа. Невежият човек обаче не знае, че с всеки свой изгрев слънцето скъсява живота му. Ден след ден животът ни намалява, но глупакът, забравил дълга на човешкото съществуване, продължава да се наслаждава, уединен някъде със съпругата си. Това се нарича апака-четана, деградирало съзнание. Човек трябва да използва разума си, за да се издигне до равнището на Ка съзнание. Когато е прекалено привързан към съпругата и семейните си дела, той не гледа сериозно на Ка съзнание. Така той деградира, без да съзнава, че не може да върне назад нито миг от живота си дори с цената на милиони. Най-голямата загуба, която човек може да претърпи, е да остави времето да минава, без да се опита да разбере Ка. Трябва да използваме пълноценно всеки миг от живота си, а това означава да отдаваме на Бога все повече и повече служене. Без предано служене всичките ни дейности са напразно загубено време. Шрама ева хи кевалам. „Съвестното изпълнение на дълга“ само по себе си не носи някаква полза. Както се казва в Шрӣмад Бхгаватам (1.2.8):

Ако човек съвестно е изпълнил дълга си, но това не му е помогнало да напредне в Ка съзнание, той просто си е загубил времето и всичките му усилия са отишли напразно.