ТЕКСТ 4
шана уннаддха-мадо мах-ман
махрха-талпе махиӣ-бхуджопадхи
тм ева вӣро мануте пара ятас
тамо-'бхибхӯто на ниджа пара ча ят
шана – лежейки; уннаддха-мада – все повече във властта на илюзията; мах-ман – с развито съзнание; мах-арха-талпе – на богато ложе; махиӣ – на царицата; бхуджа – ръце; упадхи – възглавница; тм – нея; ева – безспорно; вӣра – героят; мануте – смяташе; парам – цел на живота; ята – от която; тама – от невежество; абхибхӯта – обзет; на – не; ниджам – истинското си аз; парам – Върховната Божествена Личност; ча – и; ят – какво.
Така, въпреки развитото си съзнание, цар Пураджана потъваше все по-дълбоко в илюзията и постоянно лежеше, склонил глава върху меката ръка на съпругата си. За него жената бе станала живот и душа. Така, напълно завладян от гуата на невежеството, той не беше способен да разбере какво е себепознание, какво е истинското му аз, нито какво представлява Върховната Божествена Личност.
Човешкият живот е предназначен за себепознание. Човек преди всичко трябва да разбере собствения си аз, наречен в тази строфа ниджам, а след това да осъзнае и Свръхдушата, или Парамтм, Върховната Божествена Личност. Но когато някой има силни материални привързаности, за него смисъл на живота става жената. Това е в основата на всички материални привързаности. В такова състояние човек не може да разбере нито собствения си аз, нито Върховната Божествена Личност. Затова в Шрӣмад Бхгаватам (5.5.2) е казано: махат-сев дврам хур вимуктес тамо-двра йоит саги-сагам. Ако човек общува с махтми, с предани на Бога, пред него се открива пътят към освобождението. Но ако е твърде привързан към жените или към личности, привързани към жени, т.е. ако пряко или косвено изпитва привързаност към жените, той отваря пред себе си тамо-дврам – вратата, водеща към непрогледния мрак на ада.
Цар Пураджана бил велика душа, много интелигентен и с развито съзнание, но тъй като изпитвал силна страст към жените, съзнанието му било замъглено. Под влияние на месото, жените и алкохола е замъглено съзнанието и на съвременните хора. Именно затова те са неспособни да напредват в духовното себепознание. Първата крачка в себепознанието е човек да разбере, че е душа, различна от тялото. А втората – че всяка душа, всяко индивидуално живо създание, е неразделна частица от Върховната Душа, Парамтм, Върховната Божествена Личност. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт (15.7):
мамаившо джӣва-локе
джӣва-бхӯта сантана
мана-ахнӣндрии
практи-стхни карати
„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“.
Всички живи същества са неразделни частици от Върховния Бог. За жалост, в цивилизацията, в която живеем, мъжете и жените имат възможност да се привличат взаимно още от най-ранна възраст и това ги прави напълно неспособни да се издигнат до равнището на себепознанието. Те не разбират, че ако не постигнат духовната си природа, загубват най-ценното в човешкото съществуване. Ако постоянно мисли за някоя жена и пази образа ѝ в сърцето си, човек все едно лежи с нея на скъпо ложе. Сърцето също е ложе, и то най-скъпото. Мъж, който постоянно мисли за пари и жени, всъщност си почива в обятията на своята любима или съпруга. Така, изцяло отдаден на секс, той става неспособен да осъзнае истинското си аз.